Когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо...

   В моята Вселена цветовете непрекъснато се размесват. Обичам бялото си. Това е моят цвят. Той е очакване. Въпреки че залагам на оранжевото. То е надежда... А когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо... тогава пристигаш и залезът свлича премяната си... Земята и небето сменят местата си. Вселената ми се взривява, за да се родя отново... Безбрежно синьо е. Летя... В най-топлото от палитрата. И само дъхът ти напомня, че съм в нежната безкрайност... до теб.

                                                                        © Павлина Петрова