10.07.2018 г., 9:06 ч.

Когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо... 

  Проза » Еротична
1116 1 0

  

   В моята Вселена цветовете непрекъснато се размесват. Обичам бялото си. Това е моят цвят. Той е очакване. Въпреки че залагам на оранжевото. То е надежда... А когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо... тогава пристигаш и залезът свлича премяната си... Земята и небето сменят местата си. Вселената ми се взривява, за да се родя отново... Безбрежно синьо е. Летя... В най-топлото от палитрата. И само дъхът ти напомня, че съм в нежната безкрайност... до теб.

 

                                                                        © Павлина Петрова

© Павлина Петрова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1724 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??