Навън валеше сняг. Седемнадесет годишната Ани стоеше на прозореца и се радваше на падащите снежинки досущ като малките деца. Кестенявата и чуплива коса се разстилаше по раменете и, а светло кафявите и очи светеха като бенгалски огън. Но въпреки това тя не беше красавица. Нямаше хубава усмивка. Държеше се и изглеждаше странно. Дори и дрехите и бяха доста по-различни от тези на останалите и тя винаги се открояваше от тях. Носеше доста широки дрехи, направени от нея самата, с надеждата, че ще прикрие едрия си ръст. И колкото и да и се искаше да има приятели, тя беше напълно сама.
Но днес както си стоеше на прозореца забеляза някой да хвърля снежна топка по него. Когато се повдигна на пръсти, за да провери дали не са поредните гадняри от училище, които и се подиграваха, тя забеляза, че е едно непознато момче. То беше с къса черна коса, и много големи кафяви очи. Определено си беше красавец. Слаб и висок. Ани се зачуди, отвори прозореца и извика :
- Какво искаш? – попита тя.
Той я изгледа с ...