5 апр. 2020 г., 10:43  

 Под коронтина /to be conti...

1K 3 14

Произведение от няколко части към първа част

3 мин за четене

                                                                               Коронтина

 

         Ден 4-ти от II-ри сезон

        Събуждам се и нещо ме пребоцка в гърдите. Олеле, сърцето! Погледът ми отново се приковава в прозореца. Всичко е бяло. Като оня ден. С едната ръка се хващам за гърдите, с другата опипвам да намеря телефона. Да звъня на 112? Но щом ме боли. значи съм жива! Мисля... да звъня ли. да не звъня ли, че е бяло, бяло е, но... Олеле, това било от дясната страна, не е сърцето! А бялото е сняг. Още е валял през нощта. Хипохондрията ме е ударила.

         Като се опитвам мисловно да медитирам, все нещо някъде чувам да ме преболява. Вместо мисълта си да чувам.

         Спирам медитацията.Докато не си купя тапи за уши.

         Трябва да измисля друго "убиване на времето".

         Да започна да шия маски. Ама аз си имам. Пък бат'Бойко вече 2 млн обеща, не 1. Ще си пусна "Монк". Той ще мисли вместо мен. Уморих се от мислене.

        

        Ден 5-ти, II-ри сезон

        Събуждам се от лая на кучетата, разхождащи стопаните си в градинката между блоковете. Алтернатива на социален живот под карантина. За някои. Ние нямаме куче. Асоциални сме.

        Джуката ми се сцепила отстрани. Значи съм жива. Няма да звъня на 112. Пия спектрум, витамин ц, магнезий и цинк, и разтворим витамин це... още някой витамин ми липсвал. Нетът всичко ще ми каже.

        Нетът ми е изкривил възприятията. Чета истерия, то било история. Профата била проза, блокажите - колажи, а карантините - картини. Увеличавам размера на шрифта и чета буква по  буква. И без това за никъде не бързам. И до супера няма да ходя. Оня ден купих  3 хляба.

        Съвсем ми се е изкривило огледалото.

        Измислих си нова дума. Коронтина - карантина по време на коронавирус.

        Гледам "Мобилна мрежа", от 2004-та. Сега всички сме във мрежата.  Умен филм.

        Поглеждам календара, ама то днес било и ден на майстора, и на нашата София! Да ни е честит!

 

        Ден пореден, II-ри сезон

        Ходих  до пазара. Не че имаше какво да си купя, а да ида до някъде. Накрая все пак си купих нещо.

        Изненадвам се колко много кучета имали хората!

        Ще се разтърся по обявите с отдаване на домашни любимци под наем за седмица в късосрочен план и до края на положението в дългосрочен.  Или пък костенурка. Както казва Зуека - извеждаш я сутринта и докато се прибере, те разхожда до вечерта.

        Поглеждам календара - неделя било. Ден за баня. Ама те казват да си мием ръцете?!

        Ще се отдам на медитация. Дано да игнорирам хипохондрията и успея да чуя някоя насочваща мисъл. Ще ви информирам, като медийна звезда как показва забавленията си дОма под коронтина.

        Очаквайте следващото ми включване!

_________________________________________________

коронтина - карантина по време на коронавирус

 

пп

2020 - за малко да забравя годината, заради истерията, извинете, историята

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Mitvans (Иван Митов) -
    в живота си сме имали какво ли не,
    толкова болка се е насъбрала,
    че ако сме се оставили на болката и страха,
    дали щеше да ни има тук и сега?
    Благодаря ти!!! 🤗
  • Пепи, в такива дни, май смехът е единственото спасение от страха! Поздравления!
  • Plevel (Силвия Илиева) - каквото ми каже медитацията, това ще е! Оборудвах се вече с тапи за уши, те действат само на една честота, да не стане объркация с вътрешен глас, космофаксове и звездни гласове!

    Благодаря ти, плевелче, радвам се, че и ти се усмихна с нас!
  • 😁 Бодър ден да имаш, Пепи! Пробвай с фантастика, исках да кажа гимнастика. 🤗
    След две седмици почивка и аз съм на линия. Сега, обаче трябва да свалям килограмите, пък нито костенурка имам, нито куче. Поздрави.
  • ДАНИ - нали?! И на мен ми хареса!

    АНГЕЛЧЕ - И да не ходиш, и да не ходиш, все избива нанякъде, защото тая зависимост с предпазните мерки, др. променени неща покрай тях са си зависимости, каквото и да си говорим.
    Благодаря ви! Да сме живи и здрави!

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...