Първоаприлска под карантина
Произведение от няколко части
-
1083 5 30Проза » Юмористическая
-
1042 3 14Проза » Юмористическая, Другие
-
974 4 12Проза » Юмористическая, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие
-
896 2 10Проза
-
936 1 8Проза » Юмористическая
-
944 1 8Проза » Юмористическая
Ден 2-ри
За първи път днес отивам до супера под режим. Заставам до червената линия, отбелязана на плочките, на два метра зад предния кандидат купувач. До вратата седи един чичко и вдига ръка, като дойде ред някой да влезе.
Рафтът с олиото е ометен. На горния се мъдрят от 2 литра нагоре туби на "кризисни цени". Ако искаш. Зеленчуците и те са пробрани. Няма акции, няма с карта – там по рафтовете зее празно. И с хляба е същото. Добре че търся пълнозърнест, той не е масов, та на най-горния рафт намерих един тостер. А бе старите хора как ги носят тия тежки чанти?
На касата побързах да си оставя кошницата, докато изчаквам. Бях скастрена от касиерката – прекрачила съм червената линия.
Ще се науча.
Ден Първа пролет
С приятелка се чакаме близо до пазара. Да посрещнем пролетта! Днес е топло, слънчево. Кафетата не работят, поне да се поразходим. По пазара хората смирено се изчакват на разстояние и пред сергиите, и при разминаване. Смирението е майка на доброто в случая.
И автоматите за кафе не работят. Купуваме си от супера по едно кенче бира и отиваме в близкия парк. Намираме си пейка на сянка. Пийваме си и си бърборим по женски. Пролетта цъфти, времето е прекрасно, не било толкова страшно.
След няколко часа обявяват, че от 0 часа на 21 март влиза забрана за разходки в паркове и градинки. Само кучетата може да си разхождат стопаните.
Добре, че пролетта дойде по-рано.
Ден-два-три преди края
Краят му се вижда. Ходих до супера. По тротоарите е пълно с кучешки изпражнения. Чудя се защо не забранят и тях. Да си ги издържат през прозорците и терасите. Поне ще са близо до блоковете нуждите им, а не по тротоарите. И без това да падне на нечия глава е шанс едно на милион.
След няколко часа обявиха, че режимът на... упсссс, карантината, се удължава с още две седмици. Краят не му се вижда...
Ден 2-ри от 2-ри сезон:
Ходих до Лидъл. За първи път съм с маска. Задължителни са от тази сутрин. Очилата само ми се изпотяват. Трябва да тренирам дишането си. Да дишам и издишвам по по-малко. От днес почвам.
Чичкото на входа услужливо ме помоли да си пръсна капка от флакона и да си намажа ръцете. Тая процедура я направих още преди да изляза от вкъщи. Няма значение. Ръцете са ми пресъхнали и ме сърбят. Пластмасовите колички ги няма. Добра мярка. Вадя си торбата от джоба и пазарувам.
Прибирам се към 1 часа. Влизам в нета да не изпусна някоя актуална новина.
Във вести е публикувано в 12.36, че забраната за маски е отменена. Прекарала съм се за малко.
Чета коментар "вторник с маски, сряда – и с каски".
А четвъртък какво ли ще е?
Ден 4-ти от втори сезон:
Събуждам се и гледам през прозореца. Всичко е бяло. Нищо и никъде не ме боли. Какво става? Посягам към телефона да звънна на 112 да ги питам жива ли съм...
Първоаприлска било!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© П Антонова Все права защищены
