11 апр. 2020 г., 09:49  

 Коронтина to be... 3

973 4 12

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

    Коронна to be...

 

         Ден 8-ми, II-ри сезон

        Опитвам се да се приведа в що годе приличен вид, нищо, че навън досега ходех само с шапка и качулка. Tая сутрин едно слънце се e облещило! Косата ми се завира не в очите, ами чак в носа. Подстригвам бретона. Подравнявам, изравнявам, накрая щръкна 2 см над веждите. Слънце, не слънце, ще ходя на пазар само с шапка и качулка. До заветната дата 13 ще порасне, няма къде да ходи.

        Влизам в нета (у дома) и чета, че сега щели да избълват всякакви нестандартни прически.

        На мен ли го казват?!

 

         Ден 11-ти, II-ри сезон

        Отдавам се на творческа дейност от сутринта. Рисувам си една голяма ухилена емотиконка върху сандвича с кетчуп на фона на майонеза. Дори  капнах соев сос за очички, чак ми дожаля да го изям. Но пък от глад не ми се мре. Прежалих го. Чак като го изядох, се сетих, че трябваше да го споделя в инстаграм и да си броя лайковете като някаква медийна звезда.

        После гледах един турчин как пече маруля в 24кичън. Продължавам да щракам дистанционото и да си търся друго творческо предаване. Нали днес това ми е темата по програма останетесивкъщи. "Кажи "Да" на булчинската рокля" минава ли за творческо?

 

        Ден  12-ти, II-ри сезон

        Приготвям се да ида до пазара. "Петък на пазара, събота на баня, неделя на хорото" - нали така беше? То какво ли и си приготвям. Слагам шапка, да прикрие фризьорските ми опити. Очила, маска. Не се гримирам, ясно защо. Поглеждам се в огледалото. Ако на маската си нарисувам брада, дали ще минавам за мъж? На кой му пука.

        По улиците ходим профили. Мрежата е в реала. Реалът е в мрежата.  Филм от бъдещето. Границите реал и мрежа ги няма. Е на това му се казва космополити. Светът е космополитен и под коронтина.

        На пазара са въведени нови мерки. И по закона на Мърфи все се оказваш от обратната страна, т.е. от към изхода. Жега е, слънцето напича по летному.  Да си купиш вода, трябва да се върнеш до супера. А там ще чакаш 20-30 минути, за да влезеш. Успокоявам се, че за това време ще съм се прибрала и напила. С вода. Вие с какво си помислихте?

         Наближавам входа на пазара. Щастливо се усмихвам: чувствам се огрижена и защитена от управляващите. Нали движението е живот. Движим се!

 

 

2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Първоаприлска под карантина 🇧🇬

Ден 2-ри
За първи път днес отивам до супера под режим. Заставам до червената линия, отбелязана на плочките, на два метра зад предния кандидат купувач. До вратата седи един чичко и вдига ръка, като дойде ред някой да влезе.
Рафтът с олиото е ометен. На горния се мъдрят от 2 литра нагоре туби на "криз ...
1.1K 5 30

Коронтина To be... 4 🇧🇬

III-ти сезон, ден 1-ви
Честит понеделник! Нов ден, нов късмет, дето се вика. Какъв ден! - то си е нов сезон от летоброенето коронтинно. Няма да ви го честитя. Гледам календара, записвам си "Април, понеделник, 13 - от мен "III 1". Значи вчера е бил последният ден от II-ри сезон. Честита Цветница на п ...
895 2 10

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...