Maryroj (МД)
241 718
3 мая 2020 г., 13:18  

Красивата жена 

  Проза » Рассказы
1199 2 35
7 мин за четене

Посвещава се на г-жа Стефанова и на всички жертви подложени на семеен тормоз

 

         Тя бе красива жена, толкова красива, че мъжете се обръщаха след нея и проследяваха движението на красивото ѝ и грациозно тяло. Съучениците ми включително и аз, тайно въздишахме по нея - нашата учителка. Но, не външната красота бе тази, която ме привличаше към нея, а онази доброта, като бяла светлина, която се излъчваше от красивите ѝ очи. Как мога да забравя онези очи, толкова красиви и в същото време толкова тъжни?  Защо животът е толкова жесток към някого? Защо моята учителка, тази красива и добра жена е имала тази несретна съдба?

         Ще ви разкажа тази история, защото искам да остане един спомен за нея – красивата жена във всяко едно отношение.

Тя беше идеалната учителка. Обясняваше толкова добре, че нямаше нужда да уча след това, трябваше само да я слушам, трябваше само внимателно да следя нейните нежни пръсти, които изписваха с тебешира формула след формула. Заради нея обикнах химията и в последствие това ми помогна за мисията ми в живота, мисията, с която всеки един човек идва тук на земята. Попадали ли сте някога на такъв преподавател, който да е роден за това да учи другите? Да си учител е призвание, а това беше нейното призвание и тя го изпълняваше много добре. На моменти беше справедливо строга, но от очите ѝ, колкото и строго да се държеше, пак преливаше онази доброта, с която те караше да разбереш, че така трябва.

         Всички ние бяхме нейни деца, но тя искаше и свое дете, което да я прегърне и да я нарече „Мамо“. Ще ме попитате: „Толкова ли е важно това?“ Важно е разбира се! За един човек, който притежава в сърцето си толкова много любов, това е много важно.

         Живеехме в други времена. Времена през, които да си разведен не беше добре в обществото, в което живеехме. Въпреки лошия избор, който си направил, въпреки че партньорът, който си избрал не се е отнасял с теб като с човек, а като с вещ, с която може да се отнася както си пожелае, дори и да я счупи, трябвало е да търпиш, защото времената са били такива. Да, в такива времена живеехме.  

         Нашата учителка – красивата жена с най-добрите очи имаше такава незавидна съдба. Съпругът ѝ представителен мъж. Мъж със самочувствие я подценяваше непрекъснато и я унижаваше. Подложена на този психически тормоз тя често проливаше сълзи от красивите си очи. Плачеше скришом, не искаше никой да узнава за мъката, която таеше в сърцето си. Не искаше да разбираме, но аз често я виждах свита в онзи ъгъл, скрита от света, плачеща без глас.  

Нима той я обичаше? Как може да обичаш по този начин? Това неговото не беше любов! Слаб човек, който демонстрираше надмощието си над една жена, която не можеше да му противодейства, нима това е любов? Подлагаше я на психически тормоз, а тя търпеше. Може би е очаквала, че ще се промени. Може би се е надявала, че давайки всичко от себе си, той ще проумее, че не трябва да се държи така с нея. Промяна, така жадуваната промяна от нея не идваше и не идваше. Дете? Дали едно дете няма да промени съдбата ѝ? Дали няма да промени и него и да го накара да се държи добре? Но, така чаканото дете не идваше! Решението, което взе,  щеше да промени живота ѝ, но дали за добро или зло?

Как го убеди и тя самата не разбра, но успяха да си осиновят едно момченце. Тя вече беше майка. От този миг любовта и вниманието ѝ се съсредоточиха върху детето. Тя му даряваше цялата си любов, на която бе способна. Миг щастие, но и то ѝ бе отнето от съпругът ѝ. Към психическия тормоз се прибавиха и физически посегателства. И въпреки всичко това тя намираше сили да се отнася добре към нас нейните ученици. Доброта – това имаше в сърцето си – една безкрайна доброта. Търпеше и се раздаваше, раздаваше части от душата си на детето си, на нас нейните ученици и на хората.

Идва един момент в живота ти, в който не можеш да търпиш. Момент, в който чашата просто прелива от горчилката, която са наливали в нея. В този момент ти просто казваш край и предприемаш действия, които може да се окажат с лоши последствия за теб самия.

Един ден нашата учителка не дойде на работа, а ние я очаквахме. Какво се беше случило с нея?  Живеехме в малък град, в който мълвата се разпространяваше бързо. Научихме истината. Чашата беше преляла. Красивата жена, смачкана от безизходицата, в която бе попаднала, жадувайки да се измъкне от ада, в който живееше бе поставила красивата си глава на дръвника и бе пуснала брадвата върху нежната си лебедова шия. Изход ли беше това? Изход ли беше да прегърнеш смъртта?

Некролози за нейната кончина бяха разлепени из града. Нямаше я! Нямаше я нашата красива и добра учителка! Учителката, която само с усмивката си бе способна да те води към света на знанието. Черна мъка попари младежкото ми сърце. Черна мъка и мисълта: „Трижди да бъде проклет този, който я бе довел до това решение!“

Мислите, че историята свършва така? Не!

След година я видях. В първият момент я помислих за призрак. Тя беше слаба и крехка и едвам ходеше подпирайки се на бастун. И онази усмивка озари лицето ѝ, усмивката, която ни водеше, но усмивка вече толкова тъжна, усмивка изпълнена с болка, но и с любов към мен. Разказа ми какво ѝ се беше случило. Разказа ми, че тя е помолила да разлепят некролозите. Защо? Така и не ми обясни.Аз я попитах: „Не се ли страхувахте да сторите това? Не се ли страхувахте от смъртта, че нали казват, че самоубийците са страхливци?“ Тя ми се усмихна отново с нейната си нежна усмивка и отговорът ѝ ме порази: „Такава сила не бях изпитвала никога.“ ми каза тя. Силата да вземеш решението да сложиш край на живота си, за това се иска огромна смелост. Да нараниш себе си, а не някой друг – ето това е сила. Да не искаш да търпиш болката, която изгаря душата ти и да посегнеш на себе си, колко ли трябва да си смел?

Минаха толкова  години от тогава. Моята красива учителка не е между живите. Беше починала от мъката и от болката, която носеше в душата си, а пред моите очи все още изниква онази ослепителна и добра усмивка и онзи поглед изпълнен с доброта и любов. В ушите ми все още кънтят думите ѝ: „Смелост се иска, смелост!“ Смелост да продължиш или смелост да сложиш край.

© МД Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви, че прочетохте! На Петър за любими, на Искрето ❤ ❤ ❤ 🌹 ❤ ❤ ❤
  • Има хора, които са толкова добри, те просто не принадлежат на човешкия свят. Много добър разказ, Мариела!
  • Никога не съм имала претенциите, че съм добър автор и не съм и мислила да ставам. Пиша това, което ми диктува сърцето и само тогава думите ми се изливат като песъчинки между пръстите ми. Много благодаря на мислителя за подкрепата! ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤ ❤Благодаря и на другите! Бъдете щастливи и Бог да Ви пази!
  • Последно включване от мен.
    Аз съм за градивната критика, но в случая, имам виждането, че вече изказаното надхвърля това, което спада към нея. Но може и да греша, човешко е.
    Съжалявам, че се тълкуват така думите ми, но и точно от това се страхувах.
    Дължа извинение и на авторката, ако с моето изказване предизвикам нова вълна от емоции тук.
    Трябваше, може би, просто да си замълча и отмина, но нито в реала, нито във виртуала го правя, затова и толкова си патя 😊
    Това беше от мен.
    С уважение :
    Георги Каменов
  • Еми...има какво да се желае, да. Защо да е отделна тема. Жорж, наистина ли някой вярва, че на нас ни се спори по цял ден. Няма такова нещо. Но пък ако може да се помага, давайте да го правим, бе хора!
    Ръкоплясканията и суперлативите са мечешка услуга.
    Аз, лично, при всяка публикация си знам слабостите и недомаслените брътвежи и винаги съм искала да чуя няколко такива мнения, насоки, препоръки и дърпане на уши, ако щеш, защото виждам, че сама не мога да се справя
    Хубаво е тези места освен да забавляват и да помагат, доколкото е възможно
    Весело да ви е. Нищо не е загубено 🌞
  • С риск да разсърди някого, но отстрани така изглежда, направо авторката бе разкъсана, както и творбата й. Поне в моите очи е така, и който и да ме обеждава, че греша, аз това виждам, това казвам. Но досега мълчах, защото реакциите в подобни случай от участващите, обикновено се превръщат в пореден спор. Но реших все пак да го направя.
    Относно творбата, има доста още да се желае, но това е отделна тема. Все пак по коментар от човек, щеше да е достатъчен за да се изрази това.
    Относно темата, като човек много добре запознат с нея зная няколко неща. Всеки случай е индивидуален! Няма универсална рецепта с решение!
    И често жертвите на подобно нещо предприемат такива действия, че описаното в случая тук бледнее.
    Много рядко си позволявам да дам своя творба за пример, но сега ще го сторя
    Написано с кръв на стената
    В журналистиката ще я открие всеки, който пожелае за 1 минута.
    Извинявам се на всеки, който ще се почувства засегнат от моето включване.
  • Ох, хора, ако някой има правото да се изкаже лицемерно за творба, то защо друг да се стиска да каже, че е препоръчително друга такава да изтърпи една, две корекции.
    Нямам обяснение за това, че приемате личния прочит или грешния, или различния, или обективния за нападка.
    Както и да е.
    В тийн годините един ревнивец се опита да си поиграе на собственост и собственик с мен. Не беше за дълго. Даде ми добър урок, а именно, че ревността е болест, че първият шамар не е последен и най-вече, че агресорите, всъщност са страхливи палячовци, на които много лесно се взема мярка. С техния аршин.
    Трудна ти е темата. От дълбоко блато се излиза по-трудно, отколкото от локва, но... има изход.
    А разказът наистина подвежда на места. От самото начало си го обясних с това, че си пристрастна и , оказа се не греша.
  • Мариела, никой не напада теб или когото и да било. Единствено коментираме разказа, Не приемай лично коментарите, но наистина това не е разказ, а преразказ.
    Тука не е форум да дебатираме за домашното насилие, а страница за коментари по публикувани авторски творби.
  • Мислите ли си, че жертва на насилие, опитала се да се пребори с демоните си е приветствана и подкрепяна? Твърдо ви заявявам – Не е! Твърдо Ви заявявам: Не се страхувам от градушка, не се страхувам дори от смъртта! Ще ми кажете: Не се страхуват само лудите! Е, добре може би е така , а може би - НЕ – въпрос на философия.
    За начините за самоубийство: Дали ще си сложиш главата на дръвника в желанието си да ти свършат по-бързо мъките или ще се самоубиваш бавно с храна или хапчета, или ще се наливаш с алкохол… Каква е разликата? Няма как да промениш вечно недоволният насилник, вечно мрънкащият и унижаващ те по всевъзможни начини насилник. Единственият изход, за да оцелееш е просто да се разделиш с него, но… Има и но! Но трябва и да изживееш последствията от това.
    „Смелост се иска, смелост!“ Смелост да продължиш или смелост да сложиш край.
  • Дълго обмислях дали да ви отговоря или не на нападките Ви насочени към мен и моят разказ. Дали да си замълча и да заема позицията на жертва или да Ви отговоря? Идея си нямате какво е домашно насилие, нали? Само така мога да разбера коментарите Ви направени под моя разказ. Реклама ли си правя? На какво? На това, че съм била жертва! С какво се различава времето през 1977-78 година, когато се е случило това, което е описано в разказа ми от времето през 2006 год? Тогава една болна и умираща жена, жертва на домашен тормоз, в последните си мигове на живота си, дойде при мен и ме помоли за помощ. Тя молеше за помощ не за себе си, а за детето си, осъзнавайки че отивайки си от този свят оставя едно дете в лапите на насилник. Мислите, че не се е опитала да се бори ли? Борила се е. Избягала е от насилникът си в център за защита на жени подложени на домашно насилие, но е била върната насилствено при него. Сега сме 2020 год. мислите ли си, че нещо се е променило в обществото ни по този въпрос?
  • Точно така! Вярно си го усетила,а и Пепи е улучила центъра.Привет от мен!
  • Поучително няма, да. А красотата е проблем за тези, които .....бря! Тук не знам какво да кажа, защото аз не съм я намирала никога за проблем
    Има обаче друго съществено разминаване и това е историята и преразказът. Трябва да се внимава, защото на тази бедна жена са приписани доста .....хм, нетипични и дори отблъскващи черти и поведение. Не знам защо. И несъответствието идва от това, че авторът хем й симпатизира, хем е изградил един почти неприятен образ. Поне аз така го усетих. Не знам защо е този ефект.
  • Ирина, казвам,че тази жена е имала проблем с красотата си на първо място. Детето което е осиновила го чувствам дори като параван,а не осмисляне на проблема в семейството. Затова не виждам нищо поучително в преразказа!
  • По-миналото лято една американска певица с кауза ( посветено на жените, прекарали и болни от рак на гърдата), напълни мрежата със снимки и клип с голи гърди как излиза от басейн, но
    тя си е с двете и то здрави. Та къде е посланието, освен че е реклама за привличане на внимание и фенове?
    И там ключовата дума е в "посвещавам"...
  • Руми, заглавието не е никакво ударение, дори малко подвежда според мен.
    А че има проблем и то не един, за жалост, ясно е.
    Решение сигурно има, но ....много труден, дълъг и отговорен процес. Отговорен....
  • Тук нещата отиват в друга посока:Самото заглавие удря върху красивата жена.Тази жена е имала първо друг проблем! Брадва,некролози...- решение няма.Нещата отиват много по назад. Инък си е чист преразказ.
  • Мариела, може би ако знаех точната рецепта, щях аз да се опитам да напиша нещо по темата. Но за мен, когато човек се опитва да пише по тази тема, текстът трябва да носи посланията, че няма приемливо насилие, нито основателно извинение за него. Че жертвата не може да промени насилника и поведението му, но може да избере за себе си и децата си по-добро бъдеще. Че извиненията и големите обещания няма да прекратят насилието. Насилието не е загуба на контрол. Това е поведение, с което си служат насилниците, за да контролират другите. Жертвата съвсем естествено изпитва – страх, безпомощност, тъга, разочарование, вина, срам. И ако може да и се помогне, то е първо да признае, че има проблем и то голям. Че няма от какво да я е срам, а още по-малко да изпитва вина. Мога да ти предложа стига да ти се чете нещо написано по темата от авторка в сайта „ Тя се страхува само от градушките“ от Ренета Първанова https://otkrovenia.com/bg/proza/tya-se-strahuva-samo-ot-gradushkite
  • Ирен, а вие знаете ли как може да им се помогне? И ако знаете, моля Ви, споделете! Може би жертвите не осъзнават, че са жертви и приемат отношението на насилника за нормално.
  • Мариела, никога не бих използвала императивна форма "трябава" , а и не коментирам въпросната жена (до колкото разбирам от твоите коментари текста е по действителен случай) коментирам само това, което ми прави впечатление в твоя текст, когато коментирам героинята я приемам, като художествен образ, а също и текста. Защото това не е статия.Пише разказ. Който се посвещава на определено лице, но също така и на всички жертви на домашно насилие. По тази причена се задавам и този въпрос - "Какъв трябва да е текс посветен на жертвите на домашно насилие, за да им бъде полезен? Може ли и ако може, как да им се помогне да разберат, че имат и друг избор? " Такива разни въпросчета си задавам.
  • Много си права Ирина за страха! А чувала ли ли сте за Стокхолмският синдром, който жертвата развива към насилникът си? Много е лесно да се каже, че трябва да се пребориш. Много е лесно...
  • Да, после се замислих, Ирен. Не е задължително и те да са. И обратно, може да е и съпругът. Сложни неща са.
  • Ооо, Ирина... да не обобщаваме това с родителите... Има деца, на които родителите едновременно ги оставят и без корени и без крила. Това с най-близкия човек е доста индивидуално, може и приятел да е най-близкия човек. Сестра, брат. Различни хора в различни етапи... Защото най-важния човек в живота си си самият ти всъщност. И това е здравословно.
  • Най-близкият човек евър, е родителят. Дори и децата не са. А съпругът е просто съпруг. Приятел, любовник, близко рамо, утеха. Но не и най-близък.
    А дали се иска сила да се самоубиеш...
    Самото самоубийство е проява на слабост. И може би ще прозвучи грубо, но съм сигурна, че поне половината от самоубийците биха променили решението си, ако имаха втори шанс. Много е тъжно. Силата е в това да продължиш. Да се пребориш със страха, да рестартираш промиването на мозъка си. Защото насилниците правят с жертвите си точно това.
    Може да се поработи по разказа, да.
  • Този въпрос е бил наистина зададен и отговорът е бил такъв. В този случай не внушавам нищо. Героинята така го е почуствала и това може да се обясни логично защо е така. Адреналин ето ви обяснението.
  • Maryroj (Мариела Делидимова) художествената литература не е задължително да е точен разказ за нечий живот. Авторът е този, който така разказва историята, че четивото да увлича, да бъде запомнящо се и да носи посланието, което авторът желае. Оставям на страна самоубийството с брадва и то "бе поставила красивата си глава на дръвника и бе пуснала брадвата върху нежната си лебедова шия". Аз останах с впечатление, че едното нещо което искаш да ни внушиш е, че самоубийството е смелост. Трудно ми е да се съглася - смелост се изисква да промениш живота си. Да дръзнеш да го направиш и да продължиш напред.
  • Благодаря на Мислителят (инспектор Колев) за подкрепата! Разказът ми беше разказан от ученик на учителката. Той няма как да знае всички подробности за тормозът налаган над жертвата., защото тя е жертва в семеен тормоз. Логика в самоубийството ли търсите? Каква логика може да има в едно самоубийство? Ако твърде много се замисляш как да се самоубиеш и ако избираш начина - не го правиш. Да Ви пази Бог от такава ситуация да попадните в лапите на насилник и той да Ви е уж най-близкият човек. Не сте го преживявали, нали?
  • Ако бяха по-цялостно представени героите: мъжът ѝ, как я е тормозел, детето, какво е станало с него. И тогава се развеждаха, може би и повече, защото сега не се и женят. Тука няма случка, около която да е написан разказът, но можеше да се представи като повест на части с няколко акцента. Искала да я запомнят млада и красива!? И за това си прави некролози? Е, това нормален човек няма да го направи. Само Кондьо преди години, но там беше с рекламна цел. Трябва да се поработи върху разказа.
  • Осъществимо е, не се заблуждавайте!
    Да, подобен избор е патологичен като цяло, но има и по-странни.
    Току що се сетих за един многократно по-невероятен, но действително прилаган, но по тази тема не ми се води публичен дебат.
    ПП
    Извинявай, Мариела, но не издържах да не се включа.
  • Самоубийство с брадва наистина ми звучи смехотворно, макар че и аз през живота си никога не съм цепила дърва, но все пак съм виждала.
  • Абсолютно нелогичен разказ, "съшит с бели конци". Извинявам се на авторката, но като си представих ситуацията...
  • Защо е помолила предварително да залепят некролозите й ли? По този въпрос можем само да гадаем. Може би е искала да я запомнят здрава и красива, а може би след посегателството над живота й в нея наистина е умряло нещо ...
    Да, не е много удачен начина й на избор на самоубийство. Явно не е цепила дърва, за да знав, че за това е нужна физическа сила.
    Благодаря Ви, че прочетохте!
  • Самоубийство с брадва?! Интересно. За първи път чувам за такова нещо. Това ли е заключението на следователя? Горе-долу със същия успех някой може да се наръга сам 10 пъти със сабя в гърба.
  • Случайно погледнах в предните коментарии така избегнах да повторя въпроса. Принципно пиша своя а после четя, ако преценя - правя го с цел да не се повлуяя от предходно мнение. Както и да е.
    А това, да гледаш на себе си, през чуждите очи е широко разпространено в България! С нетърпение чакам да му мине времето, но няма да е скоро...
    А колко страдание и мъка е пречинило точно това, нямам думи.
    Поздравявам те.
  • Така ми го разказаха. Помалила е да и направят и залепят преживе некролози.
  • Нещо не разбрах, некролози...а е жива
Предложения
: ??:??