30 июн. 2022 г., 20:42

 Кратки срещи на изток (3)

1.4K 3 3

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

Лъжливият зар...

 

     Утрото може да носи цяла палитра нюанси. Още толкова емоции. Горчивина – като от последните дръпки цигара. Тишина – от онези, които оглушават най-шумните души. И избори – понякога толкова много, че не успяваме да видим нито един.
     Започвам деня с черно кафе. Бесен съм на себе си. Дори не искам да му слагам сметана, а уж не го пия иначе. Да, определено искам да се накажа. Претърсвам джобовете си – кофеинът е най-добрият приятел на никотина. Сещам се, че на връщане от бара допушвах последната си пурета в някакви мисли, по-скоро приличащи на шахматна дъска, отколкото на каквото и да е. Спомените ми връщат всички илюзии от изминалата нощ. Желанията ми да целувам онази жена. Да танцувам с нея. Да я докосвам под всички прожектори. А реалността беше повече от разочароваща – не можех да си помисля да доближа плътта й дори с пръст...
     Почти разлях кафето си. Изругах неусетно на глас. Чайките приглушиха това така пикантно изречение, надавайки вой. Понякога им бях благодарен, че съществуват. Иначе Варна нямаше да е Варна. Град, в който всички жени са красиви. Морската столица, чиито романтични кътчета могат да маркират белези на неизпитвани до сега чувства. Ако ме питаш от къде съм – ще ти отговоря, че съм от морето. То е олицетворение на всичко, което можеш да усетиш, включително забраненото и недосегаемото.
     По-късно се намирах на плажа. Денят летеше със скоростта на миг щастие. Забелязах една двойка в далечината. Дамата отпиваше грациозно от питието си, докато той седеше до нея и не откъсваше поглед от всяко нейно движение, сякаш тя само след секунда щеше да се изправи и да избяга от целия този филм. По устните ми плъзна игрива усмивка. Ненавиждах слабаците. Още повече се чудех на жените, които се оставяха да бъдат контролирани от подобни ръце. Ухаеше на толкова токсичност, че бях готов да добавя... малко облаци в слънчевия им ден.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© А.Д. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...