Качвам се в автобуса. В последния момент виждам, че съм само по нощница! И то онази старата на дъщеря ми. Прекалено ми е малка и не скрива почти нищо. Мъжете седнали пред мен са в шок от шоуто.
- Какво ме зяпате? Влюбена съм. – заявявам наперено. Да си влюбен все още не е престъпление.
- Но не си спомням в кой... – добавям озадачено.
Автобусът потъва в мълчание. Явно никой не желае да е обект на силните ми чувства. Знам, отдавна не съм на двадесет години и след 2 деца нещата са леко променени.. Както казах нощницата не скрива нищо...Ето дори контрольора ме подминава. Ами да! Влюбените са опасни. Луди са! Кой в днешно време обича?! Никой! От това полза няма. Ето, няма желаещи да ги обичам...
Връщам се в къщи. Трябва да се облека като другите. Нормалните. Мъжът ми се усмихва загадъчно.
- Ах ти, моето влюбено момиче!
- Откъде знаеш, че се чувствам така?
- Облякла си любимата ми нощничка. Много си секси.
Поглеждам в очите му. Ами наистина съм красива! Как не го разбрах в автобуса? - питам ...