27.01.2020 г., 7:36

Любовта е болест

1.8K 4 15
2 мин за четене

 

 

 

Качвам се в автобуса. В последния момент виждам, че съм само по нощница! И то онази старата на дъщеря ми.  Прекалено ми е малка и не скрива почти нищо. Мъжете седнали пред мен са в шок от шоуто.

  - Какво ме зяпате? Влюбена съм. – заявявам наперено. Да си влюбен все още не е престъпление. 

  - Но не си спомням в кой... – добавям озадачено.

Автобусът потъва в мълчание. Явно никой не желае да е обект на силните ми чувства. Знам, отдавна не съм на двадесет години и след 2 деца нещата са леко променени.. Както казах нощницата не скрива нищо...Ето дори контрольора ме подминава. Ами да! Влюбените са опасни. Луди са! Кой в днешно време обича?! Никой! От това полза няма. Ето, няма  желаещи да ги обичам...

Връщам се в къщи. Трябва да се облека като другите. Нормалните.  Мъжът ми се усмихва загадъчно.

  - Ах ти, моето влюбено момиче!

  - Откъде знаеш, че се чувствам така?

  - Облякла си любимата ми нощничка. Много си секси.

Поглеждам в очите му. Ами наистина съм красива! Как не го разбрах в автобуса?  - питам се озадачено.

  - Трябва да отивам на работа. – промълвявам смутена.

  - Не, не трябва. – казва ми той  и ми намига заговорнически.

  - Любовта е болест. Трябва ти лекар да те лекува, а аз съм най-добрият специалист.  – обяснява с гордост.

И разбирам, че не трябва да му противореча. С професионалисти не се спори.

Обаждам се притеснена по телефона на  шефа. Все пак самоотлъчката не се толерира.

  - Да, разбирам. Лекувай се. На мен луди на работа не ми трябват. – казва той.

Не мога да повярвам на късмета си. Какъв откачен ден!

И аз наистина се чувствам болна, на моменти луда, но пък ми е едно хубавооо....Страхотно е да си болен от любов, но малко хора го знаят. А може би не помнят... И по-добре, че е така. Сега по-често ще се лекувам в къщи...

 

 

 

 

 

 

Разказчето е написано по идея на Сенд /Георги Стоянов/ - Тръпката на любовта

 

https://otkrovenia.com/bg/proza/trypkata-na-lyubovta-1

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вени, радвам се, че се разболяваш, но пък лечението е много приятно. Разказчето с котката още не съм го и измислила. Ще се опитам. Благодаря ти за високата оценка.
  • Кате, този вирус май и по нета се прихваща - прочетох и ми стана едно такова топло-топло, май и аз се разболявам. Чудесен разказ - както винаги! Но аз си чакам и другия, за котката
  • Здравей, DPP! О, аз съм винаги за пижамено парти. А после всички нападат и другите автобуси, за да се разпространи болестта.
    Здравей, Аластор! Любовната болест се оказва доста икономична. Иска изключително малко дрехи и не се използват лекарства. Емоциите са само положителни. Откъдето и да я погледнеш си на плюс. А ти си от щедрите и грижовни мъже, които жените много харесват. Благодаря ти.
  • Много полезен разказ, от сърце ти благодаря, troia!
    Сега разбрах защо Музите ходят по нощнички.
    Язък, че съм си давал парите за роклички, полички и блузки,
    а през зимата дори и за по дебели дрешки
  • Спокойно можете да направите един любовен автобус и в него пижамено парти Нещо като подвижна клиника

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...