Любовта е болест
Качвам се в автобуса. В последния момент виждам, че съм само по нощница! И то онази старата на дъщеря ми. Прекалено ми е малка и не скрива почти нищо. Мъжете седнали пред мен са в шок от шоуто.
- Какво ме зяпате? Влюбена съм. – заявявам наперено. Да си влюбен все още не е престъпление.
- Но не си спомням в кой... – добавям озадачено.
Автобусът потъва в мълчание. Явно никой не желае да е обект на силните ми чувства. Знам, отдавна не съм на двадесет години и след 2 деца нещата са леко променени.. Както казах нощницата не скрива нищо...Ето дори контрольора ме подминава. Ами да! Влюбените са опасни. Луди са! Кой в днешно време обича?! Никой! От това полза няма. Ето, няма желаещи да ги обичам...
Връщам се в къщи. Трябва да се облека като другите. Нормалните. Мъжът ми се усмихва загадъчно.
- Ах ти, моето влюбено момиче!
- Откъде знаеш, че се чувствам така?
- Облякла си любимата ми нощничка. Много си секси.
Поглеждам в очите му. Ами наистина съм красива! Как не го разбрах в автобуса? - питам се озадачено.
- Трябва да отивам на работа. – промълвявам смутена.
- Не, не трябва. – казва ми той и ми намига заговорнически.
- Любовта е болест. Трябва ти лекар да те лекува, а аз съм най-добрият специалист. – обяснява с гордост.
И разбирам, че не трябва да му противореча. С професионалисти не се спори.
Обаждам се притеснена по телефона на шефа. Все пак самоотлъчката не се толерира.
- Да, разбирам. Лекувай се. На мен луди на работа не ми трябват. – казва той.
Не мога да повярвам на късмета си. Какъв откачен ден!
И аз наистина се чувствам болна, на моменти луда, но пък ми е едно хубавооо....Страхотно е да си болен от любов, но малко хора го знаят. А може би не помнят... И по-добре, че е така. Сега по-често ще се лекувам в къщи...
Разказчето е написано по идея на Сенд /Георги Стоянов/ - Тръпката на любовта
https://otkrovenia.com/bg/proza/trypkata-na-lyubovta-1
© Катя Иванова All rights reserved.
Разказчето с котката още не съм го и измислила. Ще се опитам. Благодаря ти за високата оценка.
