Любовта е болест
Качвам се в автобуса. В последния момент виждам, че съм само по нощница! И то онази старата на дъщеря ми. Прекалено ми е малка и не скрива почти нищо. Мъжете седнали пред мен са в шок от шоуто.
- Какво ме зяпате? Влюбена съм. – заявявам наперено. Да си влюбен все още не е престъпление.
- Но не си спомням в кой... – добавям озадачено.
Автобусът потъва в мълчание. Явно никой не желае да е обект на силните ми чувства. Знам, отдавна не съм на двадесет години и след 2 деца нещата са леко променени.. Както казах нощницата не скрива нищо...Ето дори контрольора ме подминава. Ами да! Влюбените са опасни. Луди са! Кой в днешно време обича?! Никой! От това полза няма. Ето, няма желаещи да ги обичам...
Връщам се в къщи. Трябва да се облека като другите. Нормалните. Мъжът ми се усмихва загадъчно.
- Ах ти, моето влюбено момиче!
- Откъде знаеш, че се чувствам така?
- Облякла си любимата ми нощничка. Много си секси.
Поглеждам в очите му. Ами наистина съм красива! Как не го разбрах в автобуса? - питам се озадачено.
- Трябва да отивам на работа. – промълвявам смутена.
- Не, не трябва. – казва ми той и ми намига заговорнически.
- Любовта е болест. Трябва ти лекар да те лекува, а аз съм най-добрият специалист. – обяснява с гордост.
И разбирам, че не трябва да му противореча. С професионалисти не се спори.
Обаждам се притеснена по телефона на шефа. Все пак самоотлъчката не се толерира.
- Да, разбирам. Лекувай се. На мен луди на работа не ми трябват. – казва той.
Не мога да повярвам на късмета си. Какъв откачен ден!
И аз наистина се чувствам болна, на моменти луда, но пък ми е едно хубавооо....Страхотно е да си болен от любов, но малко хора го знаят. А може би не помнят... И по-добре, че е така. Сега по-често ще се лекувам в къщи...
Разказчето е написано по идея на Сенд /Георги Стоянов/ - Тръпката на любовта
https://otkrovenia.com/bg/proza/trypkata-na-lyubovta-1
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вени, радвам се, че се разболяваш, но пък лечението е много приятно.
Разказчето с котката още не съм го и измислила. Ще се опитам. Благодаря ти за високата оценка. -
Кате, този вирус май и по нета се прихваща - прочетох и ми стана едно такова топло-топло, май и аз се разболявам. Чудесен разказ - както винаги! Но аз си чакам и другия, за котката
-
Здравей, DPP! О, аз съм винаги за пижамено парти. А после всички нападат и другите автобуси, за да се разпространи болестта.
Здравей, Аластор! Любовната болест се оказва доста икономична. Иска изключително малко дрехи и не се използват лекарства. Емоциите са само положителни. Откъдето и да я погледнеш си на плюс. А ти си от щедрите и грижовни мъже, които жените много харесват. Благодаря ти. -
Много полезен разказ, от сърце ти благодаря, troia!
Сега разбрах защо Музите ходят по нощнички.
Язък, че съм си давал парите за роклички, полички и блузки,
а през зимата дори и за по дебели дрешки -
Спокойно можете да направите един любовен автобус и в него пижамено парти Нещо като подвижна клиника
-
Здравей, Ангелче! Като чета твоите любовни стихчета предполагам, че си сериозно болна. Казаха ми, че лекарствата са безплатни. Само целувки.
-
Съгласна съм с теб, Пепи. Наистина тези мобилни телефони са голяма напаст. Затова моят е по-прост и изобщо не се занимавам с него. Изляза ли навън гледам живота, а не живота през мобилния.
Ами не знам как спят влюбените. Здрава съм и само си пиша... -
тогава сериозно се замислих за мобилните и ка говорейки, вършим механично по инерция неща, които паметта ни не отчита. От тогава внимвам като ходя дали говоря и дали да говоря, все виждам хора как пресичат където им падне без да се оглеждат, защото са със слушалки и не чуват и а-ха... а колко народ се утрепа с тия селфита?
а вие по пижами, влюбените не спят ли голи? -
Пепи, извадила си голям късмет, че си ги открила навреме ключовете. Явно си сериозно болна. Да ти кажа честно всеки е изпадал в такива ситуации. Скоро не ми се е случвало, но се сетих друго.Как учителят ни по география ни преподаваше с разкопчани отпред панталони. Беше много весело, а той така не разбра на какво се хилим. Бързал човека да влезе в час и забравил да се закопчее. Направо симптом на лудо влюбен.
Благодаря ти за споделеното. Като се замисли човек може да се сети доста неща и ако се замисли още по-сериозно да напише разказче.
Определено ме развесели. -
Вие сънувате, но аз жива истина ще ви разкажа:
Лятото, сутринта в 9 излизам. Живея в малък блок от старите до станция "Вардар". Като слизах по стълбите, ми звънна gsm, и аз започнах да говоря слизайки. Входната врата беше заключена, отключвам я и продължавам да говоря, чак до метрото. През две спирки - слизам на "Сердика". Обаче в метрото ми просветна, че не помня къде съм прибрала ключовете, Бъркам по джобовете - няма ги. В чантата - не ги намирам. Слизам на "Сердика". Сядам на пейка на перона и бавно и методично отново ги търся. Хващам оратното метро и се връщам. Пред входа братчед рови в контейнерите, а аз, преди да пресека улицата, виждам ключовете как си висят на вратата. Само като си помисля как трябваше да сменям входна, на съседите по няколко да изкарвам, моите лични, от офиса... Не е за вярване! Но нали сме малко блокче
Пусти телефони! -
Здравейте, Краси, Марианка, Наде, Пламен и Блу!
Благодаря ви! Можем да си пожелаем да боледуваме само от любов, а не там разните грипни или коронавируси. Само да уточня, че заразата я донесе Сенд.
Приятна вечер на всички! И утре внимавайте как ще се качите в автобуса. -
Приятна болест. Единствената желана.
-
Вече имам основателни подозрения, че това е поредния китайски вирус - симптоми - качваш се в автобус и държиш любимия си плюшен Мечо в ръчичка. (китайците за това вече са над милиард). Има тенденция да се развива като епидемия, защото всички в автобуса свалят гарда и тлеещият вирус в тях щръква. Прилепчиво е и ходи по хората като въздишка. Хора .. ! Чувам, че властите ще забраняват автобусите ... не им ги давайте !
-
Добре, че ходя пеша и нямам шеф, че както, дядо Боже е
изсипал цялата си колекция от бръмбари в главата ми...И обичащата и обичаният...Остави, не ми се мисли! -
След лечението на такава болест, действителността изглежда като по нощница, която рязко разкрива голотата си. Боледувай спокойно
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
