Примижали очи и чифт боси ноги нагазиха в хладната, стъклена пазва на езерото, което се гънеше като бъбрек в срамежливата котловина. Небето -копринено отражение на водата, тя - отражение на небето, а бистрият, тежък въздух помежду им – техен покров. Не вдигна очи, защото очакваше водата. Изхлузи пестеливите дрехи и ги захвърли назад. Пристъпи още и поспря, сякаш се гавреше с очакването на тялото да срещне течността. А водата завоали аурата на тялото и я съедини със своя астрален образ. Водата пое тялото като свое и неопитно го погълна, защото езерото беше още дете. Вода от вода се роди, поводи и изпи до дъно, изпи грацията на бялата кожа и се напи. Тело и вода се завиха в танц от течения и страст. Голотата на тялото текнало във водата се зави като плът на сепия с грация и устрем. Водата искаше да го обладае, но не посмя. От страст се стегна водата, поводи го още в овала и отпусна прегръдката, подложи рамо под стъпалата и предаде на въздуха – своя покров, бялото тяло и шепите душа разхвърляни наоколо.
      И вече забавено: чакана от всички, прекрасна глава, с коса разредена от водопад, изникна на раздела между двете укротени и умилени стихии. Отвори жадно уста – жадна за въздух и вдиша. Разтвори гърди и се напи с ефира. И блеснаха гърди като тайно имане, като белите заоблени камъни, с години ваяни от тази вода, която беше още дете.
      Изтръгна я сушата. Поломи небето и стресна скалата, която се разпука от твърд. Превая жената и свлече неугледната кожата, като разпрашен чувал, преспал с оборска тор и мърша. Лумнаха талази от тиня и сипей от кал и воня. Застинаха гърди сухи, безмлечни, несмукани от детски бърни, а вече грохнали в девствен срам. И бликна моминския огън като болезнен оргазъм. Изви се стихия и свлече едно старо лице, пепеляво от това, че го има, сбърчено като радиалните лъчи на кратер, изцъклено в парадоксална гримаса. И черна съсирена кръв, като люта мазга се сля с лавата на повръщащата земя.
      И вече забавено: чакана от всички, мъртвешка глава, с коса като изсъхнал бурен, изникна на раздела на първичността. Отвори жадно уста – жадна за въздух за да вдиша.