13.11.2004 г., 11:31

Метаморфоза

1.8K 0 1
1 мин за четене

      Примижали очи и чифт боси ноги нагазиха в хладната, стъклена пазва на езерото, което се гънеше като бъбрек в срамежливата котловина. Небето -копринено отражение на водата, тя - отражение на небето, а бистрият, тежък въздух помежду им – техен покров. Не вдигна очи, защото очакваше водата. Изхлузи пестеливите дрехи и ги захвърли назад. Пристъпи още и поспря, сякаш се гавреше с очакването на тялото да срещне течността. А водата завоали аурата на тялото и я съедини със своя астрален образ. Водата пое тялото като свое и неопитно го погълна, защото езерото беше още дете. Вода от вода се роди, поводи и изпи до дъно, изпи грацията на бялата кожа и се напи. Тело и вода се завиха в танц от течения и страст. Голотата на тялото текнало във водата се зави като плът на сепия с грация и устрем. Водата искаше да го обладае, но не посмя. От страст се стегна водата, поводи го още в овала и отпусна прегръдката, подложи рамо под стъпалата и предаде на въздуха – своя покров, бялото тяло и шепите душа разхвърляни наоколо.
      И вече забавено: чакана от всички, прекрасна глава, с коса разредена от водопад, изникна на раздела между двете укротени и умилени стихии. Отвори жадно уста – жадна за въздух и вдиша. Разтвори гърди и се напи с ефира. И блеснаха гърди като тайно имане, като белите заоблени камъни, с години ваяни от тази вода, която беше още дете.
      Изтръгна я сушата. Поломи небето и стресна скалата, която се разпука от твърд. Превая жената и свлече неугледната кожата, като разпрашен чувал, преспал с оборска тор и мърша. Лумнаха талази от тиня и сипей от кал и воня. Застинаха гърди сухи, безмлечни, несмукани от детски бърни, а вече грохнали в девствен срам. И бликна моминския огън като болезнен оргазъм. Изви се стихия и свлече едно старо лице, пепеляво от това, че го има, сбърчено като радиалните лъчи на кратер, изцъклено в парадоксална гримаса. И черна съсирена кръв, като люта мазга се сля с лавата на повръщащата земя.
      И вече забавено: чакана от всички, мъртвешка глава, с коса като изсъхнал бурен, изникна на раздела на първичността. Отвори жадно уста – жадна за въздух за да вдиша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно е, предполагам,че мога да напиша и по-дълъг коментар,но май ще е излишен,защото е просто страхотно.

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...