Nov 13, 2004, 11:31 AM

Метаморфоза

  Prose
1.8K 0 1
1 min reading

      Примижали очи и чифт боси ноги нагазиха в хладната, стъклена пазва на езерото, което се гънеше като бъбрек в срамежливата котловина. Небето -копринено отражение на водата, тя - отражение на небето, а бистрият, тежък въздух помежду им – техен покров. Не вдигна очи, защото очакваше водата. Изхлузи пестеливите дрехи и ги захвърли назад. Пристъпи още и поспря, сякаш се гавреше с очакването на тялото да срещне течността. А водата завоали аурата на тялото и я съедини със своя астрален образ. Водата пое тялото като свое и неопитно го погълна, защото езерото беше още дете. Вода от вода се роди, поводи и изпи до дъно, изпи грацията на бялата кожа и се напи. Тело и вода се завиха в танц от течения и страст. Голотата на тялото текнало във водата се зави като плът на сепия с грация и устрем. Водата искаше да го обладае, но не посмя. От страст се стегна водата, поводи го още в овала и отпусна прегръдката, подложи рамо под стъпалата и предаде на въздуха – своя покров, бялото тяло и шепите душа разхвърляни наоколо.
      И вече забавено: чакана от всички, прекрасна глава, с коса разредена от водопад, изникна на раздела между двете укротени и умилени стихии. Отвори жадно уста – жадна за въздух и вдиша. Разтвори гърди и се напи с ефира. И блеснаха гърди като тайно имане, като белите заоблени камъни, с години ваяни от тази вода, която беше още дете.
      Изтръгна я сушата. Поломи небето и стресна скалата, която се разпука от твърд. Превая жената и свлече неугледната кожата, като разпрашен чувал, преспал с оборска тор и мърша. Лумнаха талази от тиня и сипей от кал и воня. Застинаха гърди сухи, безмлечни, несмукани от детски бърни, а вече грохнали в девствен срам. И бликна моминския огън като болезнен оргазъм. Изви се стихия и свлече едно старо лице, пепеляво от това, че го има, сбърчено като радиалните лъчи на кратер, изцъклено в парадоксална гримаса. И черна съсирена кръв, като люта мазга се сля с лавата на повръщащата земя.
      И вече забавено: чакана от всички, мъртвешка глава, с коса като изсъхнал бурен, изникна на раздела на първичността. Отвори жадно уста – жадна за въздух за да вдиша.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно е, предполагам,че мога да напиша и по-дълъг коментар,но май ще е излишен,защото е просто страхотно.

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...