8 мая 2010 г., 07:49

Мискинлии 

  Проза » Рассказы
986 0 6
5 мин за четене
Младата Стоеница се беше заинатила тази сутрин и не пускаше мъжа си на лов за диви патици.
- Искам на разходка да ме изведеш, в сладкарницата да ме почерпиш, а след туй ще е много хубаво, ако и на кино отидем! Ти или гълъбите си гледаш, или на лов ходиш, все едно, че нямаш жена! Няма да търпя повече, да знаеш! - опяваше тя, чак му се заканваше и на косъм бе животът му наопаки да обърне.
Той цял месец гюмета сковава, мюрета вече си накупи, пушката си смаза, патрондаша си приготви, пък и с приятелите се наговори, а тя, заради женските си прищевки, иска всичко туй на вятъра да иде! Да, ама няма да стане! Мъж е той, а не ти е някаква лукова глава! Ей и кучето - Джони Хитрото, и то за лов е готово. От тъмно още неспокойно върти опашката си и по петите го следва. Само майка му - баба Катина, този път му изневери и на страната на противника мина, та сега и тя, на свой ред, по-намръщена отвсякога, занарежда:
- Къде отиваш, мама, къде? Млада булка като слънце вкъщи оставяш, че да вървиш да гони ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Все права защищены

Предложения
: ??:??