Младата Стоеница се беше заинатила тази сутрин и не пускаше мъжа си на лов за диви патици.

            - Искам на разходка да ме изведеш, в сладкарницата да ме почерпиш, а след туй ще е много хубаво, ако и на кино отидем! Ти или гълъбите си гледаш, или на лов ходиш, все едно, че нямаш жена! Няма да търпя повече, да знаеш! - опяваше тя, чак му се заканваше и на косъм бе животът му наопаки да обърне.

Той цял месец гюмета сковава, мюрета вече си накупи, пушката си смаза, патрондаша си приготви, пък и с приятелите се наговори, а тя, заради женските си прищевки, иска всичко туй на вятъра да иде! Да, ама няма да стане! Мъж е той, а не ти е някаква лукова глава! Ей и кучето - Джони Хитрото, и то за лов е готово. От тъмно още неспокойно върти опашката си и по петите го следва. Само майка му - баба Катина, този път му изневери и на страната на противника мина, та сега и тя, на свой ред, по-намръщена отвсякога, занарежда:

            - Къде отиваш, мама, къде? Млада булка като слънце вкъщи оставяш, че да вървиш да гониш Михаля! Че остани си при нея, бре човек, па на разходка я изведи и тя свят да види! Уу, откъде се взе такова инатище! На баща си трябва да си се метнал! Ами да, то в неговия род всички бяха инати като катъри, а в моя бяха благи и разбрани хора.

            Стоян Памука геройски издържа на женските кандърми, докато съседският Дончо и Иван Фурлина да дойдат и да го заберат за лова. Добре, че не закъсняха, а тъкмо преди да започне на хитростите на женурята да се поддава, го изведоха от къщи. Ее, вярно е, че обеща на Стоеница по-раничко следобяд да си дойде и на разходка да я поизведе, ама какво пък, отвреме-навреме трябва и да се жертваш, след като вече си се излъгал да се ожениш!

            Потеглиха тримата приятели, почти щастливи, че най-подир са се отървали за някой и друг час от домочадието си.  
           След тях бодро подтичваха кучето - Джони Хитрото и Андрея - един Стоянов племенник, момче на дванадесетина години, като вуйчо си запалено по лова и по гълъбарството. Стоян се поспря да го изчака, прегърна го през рамо с едната си ръка и взе да го поучава:

            - Сега, вуйчовата, ще гледаш нас, по-възрастните и каквото правим ние, ти ще го повтаряш!

            Рекъл-недоизрекъл горните слова и Стоян навири манерката с червеното винце - само колкото за сгряване ще знайш, а Андрея го сепна насреди глътката:

            - Вуйчо, дай сетне и на мене, че мама не ми е турила таквоз нещо!

            - Мискинин ниедни! Туй не е за деца, а е за големи вуйчовци като мен!

            - Ама нали рече да гледам и каквото ти правиш, аз да го повтарям? - учуди се малкият.

            - Не всичко, мойто момче, не всичко!

            Тъй, хортувайки си, нашите герои стигнаха до езерото, покрай което си бяха сковали гюметата. Извадиха от торбите мюретата и пуснаха патиците - примамки, всяка, завързана за единия си крак за крайбрежен храсталак, а те - баш ловците, заеха местата си до мазгалите и задебнаха. Мина се-не мина и час, ето че запърхаха диви патици над езерото и плавно се спуснаха над водите му, а след това спокойно заплуваха покрай мюретата. Тъкмо това и чакаха нашите хора. Запукаха те, а Джони взе да изважда изплувалата досами брега плячка, но по-навътре се не лъжеше да влиза хитрецът му с хитрец. Дончо и Иван Фурлина бая се понамокриха, щото наместо кучето, те самите в ледената вода газиха и убитите патици изваждаха. Стоян пък се правеше на две и половина и засега сух се запази. Андрейчо и той не остана назад, а като видя, че вуйчо му стреля, и той направи същото, ама малко посбърка мишените, та набързо всичките мюрета натръшка. Ами сега? Къде на лов без примамки?  Тогаз Стоян се намеси с поучителен тон:

            - Лошо стори, вуйчовото и трябва да поправиш грешката си!

            - Нали ми рече да правя каквото и ти струваш? - разсърди се племенникът.

            - Да, ама не ти наредих да трепеш мюретата, нали? Затуй сега ще идеш до село и ще избереш най-хубавите примамки, че да ги заложим наместо убитите! Ето ти пари и тръгвай!

            Докато Стоян да каже последните си слова, момчето грабна няколко празни торби и с все сили затича към селото. Скоро се върна с много красиви мюрета - беше избирало само мъжки гъсоци, защото те най му хващаха окото. Че като заграчиха тези гаспари, че като се задърпаха, всички живинки от околността изгониха.

            - То се видя, че рано ще се приберем, Андрейчо. Да не би пък вуйна ти Стоеница да ти е подшушнала нещо, а калпазанино? - разядоса се Стоян.

            Таман се приготвиха безвреме да си ходят, когато няколко диви патици закръжиха над главите им. Бре, че чудо! Сякаш сам Бог ги изпрати, че момчето да защити! Запука по тях Стоян и ето, че едната падна, ама навътре във водата. Джони Хитрото се поомисли що да прави, поогледа се, пък си подви опашката и си се прибра в гюмето. Разлюти се Стоян и сам в езерото нагази. Уух, че студено му стана! Ама той се не отказа и дори поплува малко и най-подир достигна патицата. Извади я и сега бе по-доволен отвсякога! Вярно е, че малко потръпваше от ледената вода, но душата му пееше!

            Докато чакаше синът й да се прибере, баба Катина люти закани сипеше:

           - Като се върне, така ще го насоля, поразникът му с поразник, че цял живот ще ме помни! Мискинин ниеден! Да остави млада булка и да върви да дири Михаля! Будала с будалите му!

            Насреди тези тежки приказки, вратата се хлопна и на нея се показа синът й, а баба Катина се хвърли насреща му:

            - О, мама, колко си се измокрил, чедо! Я, краката ти са вир вода, ама то и гърбът ти е мокър! Олеле, Божичко! Ще изстинеш, бе синко! Давай, булка, топла вода със сол! Давай сухи дрехи! Сгрей и ракийка!

            Андрея през това време съсредоточено наблюдаваше как се щурат възрастните и се чудеше как да повтаря това, което вуйчо му прави! Ха, кажете де?