Монолог на фа диез
Из цикъла "На турне"
Аз съм най-красивият тон на вселената – фа диез! Чуйте само как звучи името ми – фа - ди - ез, като ангелска музика, гали ухото, истински балсам за душата. Аз съм Божествен тон – светя със златиста светлина, разпръсквам прелест, съвършенство и благодат! Ако надникнете на пианото, аз съм първият черен клавиш от четирите поредни, дори малките деца когато видят клавиатурата първо мен докосват! А не онова надуто „до” – истински сухар, празен и студен тон, а и не можеш да го различиш на клавиатурата – един от многото бели клавиши. Да не говорим за още по-нарцистичното „ла” – по него се настройвали всички оркестри по света – голям праз! Какво като се настройват – идва някоя певица и казва :”Ако не настроите на по-ниско „ла”, няма да изляза да пея довечера”! Това е, за да може да си изпее арията, висока ѝ идва, и горкото „ла”, се свива, смачква, отънява и пъшка ли, пъшка! Ха! Никой не смее да понижи мен, фа диеза! Защото всички знаят, че не трябва да се променя божественото!
Е, имам си и аз една болка на сърце – влюбен съм в малката, тъничка „фа” – толкова е нежна и ефирна, излъчва истинска красота с всяко свое прозвучаване. И тя ме харесва и ме поглежда често със своето меко сияние, нo не можем да се съберем защото, ако звучим заедно се получава най- ужасния дисонанс на планетата! Така си живеем един до друг, гледаме се влюбено и знаем, че това е най-невъзможната любов – любов без изход.
Но… съвършенството иска жертви, нали така? С мен, с фа диез започва прочутата „Ода на радостта” на Бетовен – този велик гений на несъвършеното човечество. Ода – чувате ли? Коя ода започва с някой от побратимите ми – никоя! Факт!
Затова съм най-красивият тон и повярвайте, нося божествената искра в себе си!
***
Папагалът Лулу днес бе изнервен от многото бездарни цигуларчета и внезапно се разкрещя:
–По-високо фа диеза, по-високо, колко пъти ще повтарям, мразя този фа-диеззззззз!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Стоянова Все права защищены
