Apr 8, 2019, 2:34 PM  

Монолог на фа диез 

  Prose » Narratives
1486 1 7
2 мин reading
Из цикъла "На турне"
Аз съм най-красивият тон на вселената – фа диез! Чуйте само как звучи името ми – фа - ди - ез, като ангелска музика, гали ухото, истински балсам за душата. Аз съм Божествен тон – светя със златиста светлина, разпръсквам прелест, съвършенство и благодат! Ако надникнете на пианото, аз съм първият черен клавиш от четирите поредни, дори малките деца когато видят клавиатурата първо мен докосват! А не онова надуто „до” – истински сухар, празен и студен тон, а и не можеш да го различиш на клавиатурата – един от многото бели клавиши. Да не говорим за още по-нарцистичното „ла” – по него се настройвали всички оркестри по света – голям праз! Какво като се настройват – идва някоя певица и казва :”Ако не настроите на по-ниско „ла”, няма да изляза да пея довечера”! Това е, за да може да си изпее арията, висока ѝ идва, и горкото „ла”, се свива, смачква, отънява и пъшка ли, пъшка! Ха! Никой не смее да понижи мен, фа диеза! Защото всички знаят, че не трябва да се променя божествено ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??