Мълчанието на Вероника

                         
      Съдия Мартин Стоевски влезе в залата и седна на мястото си. Чукна с чукчето и даде  ход на  делото. Делото беше за убийството на Лили Стоянова. Преди няколко месеца намериха жената прободена с касапски нож  в дома  и. Съпругът и беше главният заподозрян. За никого от кооперацията, където живееха не беше тайна, че животът на семейството беше огън и жупел. Е, то щом има комин, има и пушек  дето  е една приказка, но тези двамата наистина не се понасяха. Съседите чуваха всяка вечер крясъци, плачове, затръшване на врати, обиди, но никой не смееше да се намесва в семейните разправии на Павлин и Лили Стоянови. Всеки се правеше, че не чува нищо. Така стана и когато полицаите заприиждаха и звъняха по вратите, за да разпитват. Никой не му се щеше да се занимава с това убийство и да го тътрят като свидетел по съдебни дела. Хората си обичаха спокойствието и не искаха  проблеми, затова казваха- не чух нищо, не видях нищо…така беше най-лесно.
………………………………………..
   Вероника и Павлин се сблъскаха пред вратата на асансьора. Тя бързаше за новата си работа и почти беше закъсняла. Той отиваше в един стоматологичен кабинет, защото носеше за стоматолога поръчаните протези. Вероника така се вряза в него, че той разпиля по земята пакета с пратката. После и двамата се наведоха да вдигнат нещата. Жената се сконфузи и редеше дълги извинявания. След сблъсъка двамата се засмяха и се заприказваха, докато стигнат етажа. Вече се запознаха. Вероника ще е новата стоматоложка от седмия етаж. Хубаво лице, красива лъскава тъмна коса, спускаща се по раменете, тъмни магнетични очи, фино излъчване…Павлин я гледаше и още тогава някакво предчувствие го стегна под лъжичката. Искаше да погали това лице, да притегли до себе си това стегнато тяло, да вдиша прекрасното излъчване на жената. Още при първият им сблъсък  беше на ясно, че съдбата е приготвила нещо за тях двамата. И без туй семейният му живот с Лили никак не вървеше. Разминаваха се като квартиранти у дома. Любовта им се изпари много бързо за три години, останаха само караници, обиди, разправии. Никой не отстъпваше, всеки дразнеше другия, отмъщаваха си, биеха се, пиеха алкохол и двамата ,тогава ставаше още по-зле. Нямаха деца и това беше добре дошло в тази ситуация.
   Павлин работеше в лабораторията и през няколко дни разнасяше по кабинетите поръчаните материали. Срещаха се с Вероника, стоматоложката от седмия етаж първо по работа, после по любов.От дума на дума, се опознаха и започнаха да се виждат. Любовта им разцъфна. Павлин и обещаваше, че скоро ще се разведе и ще се оженят. Връзката им просъществува няколко години. Вероника му вярваше до мига, когато разбра, че Павлин се среща и с друга жена. Тогава Вероника полудя от ревност. Не го ревнуваше до сега  от съпругата му, но от новата любовница…Огорчението, яростта  и мъката и я заслепиха. Реши да си отмъсти. Лъжите на Павлин я подлудиха. Вероника потрепера. Очите и плувнаха в сълзи. Човъркаше я ревността. Не и даваше покой. Не можеше да се храни, да спи, да работи... полудяваше ли??

     Разболя се. Лежеше в леглото отнесена. Тогава я осени една мисъл...Мисълта я оплете в мрежите си...Изплуваше ясно в съзнанието и всеки ден...тази мисъл внесе така жадуваното спокойствие в душата и...
              Ще види той…ще си намери майстора…
     Намери един килър и му плати достатъчно пари, за да убие жената на Павлин. Имаше среща с Павлин у дома си през това време. После щеше да натопи Павлин…   
              
   Сега започваше делото и Вероника я призоваха в съда. Павлин заяви, че по време на убийството е бил с нея в дома и. Това беше истината. 
     Разпитваха Вероника и тя мълчеше. Упорито мълчеше пред следователите в полицията. Сега мълчеше и пред  съдията.
                 Мълчанието на Вероника продължи и тогава, когато обявиха:
      Подсъдимият Павлин Иванов Стоянов е виновен за убийството на Лили Пенева Стоянова ….и се наказва с доживотен затвор….в….
        Вероника сведе очи, докато четяха присъдата. Сърцето и лекуваше. Беше успяла! Никой нямаше право да се подиграва с чувствата и….никой!
         Тя напусна залата и закрачи бодро навън. Бяха квит.

                  Лесно беше…Мълчание…едно мълчание го вкара в затвора …до живот…