19 февр. 2009 г., 16:12

Началото на едно приятелство

1.1K 0 0
3 мин за четене

Настъпи поредната нощ, слънцето отстъпи място на луната и звездите. Красиво беше, нежен бял прах, наречен сняг, покриваше всяко местенце навън. Студен вятър духаше и пронизваше човешките тела, а хората мръзнеха, но настояваха да са навън. Излязох от нас, настъпи тъмнина в апартамента. Излязох без цел, не исках да съм сам. Току-що приключила връзка, болката обгръщаше моето сърце и се нуждаех от някое приятелско рамо, но нямаше такова. Нямаше човек, който да иска да излезе в този мраз, а аз исках да съм навън. Отидох в парка, на онези люлки, студено бе, но красиво. Седнах на едната и се загледах в луната, осъзнавах красотата, но и самотата. Тишина се стелеше край мен, глас не чух, но стъпки се появиха. Не погледнах - случаен минувач! Почти познах, тя дойде до мен и седна на съседната пейка. Не, не беше моята кралица, не беше момичето обладало моето сърце - тогава беше просто обикновено самотно дете. След няколко минути, през които не си обръщахме внимание надигнах глава към нея и я погледнах. Красива бе, но не можех да се влюбя още.

- Здравей - казах тихо, може да не желаеше моята компания.

- Здрасти - отвърна тя с тих гласец. ”Плакала е” - беше първата ми мисъл. Как исках и аз да заплача, но още важеше правилото - “Mъжете не плачат!” 

- И ти ли си самотна? - нямаше защо да крием, осъзнавахме само от вида си.

- Да, като теб, за това дойдох. Хубаво е да има някой, пък дори и непознат.

- Може приятели да станем, имам нужда от приятелска ръка.

- Защо не? - отвърна ми тя с красива усмивка. - Какво се е случило с теб? - попита направо, нали вече бяхме познати поне ? !

- Връзка приключена - натъжих се аз - разбито сърце - довърших с мрачен глас.

- Не се срамувай, поплачи си, имаш нужда, виждам го.

- Мъжете не плачат- издекламирах с хладен глас.

- Нима това е срамно? Нима е важно това? Остави сълзите да се стичат, ще се отпуснеш много по-добре! Ела, ела на онази пейка, там се вижда по-добре.

- Кое? - бях объркан.

- Тъмнината. - отвърна ми тя спокойно - Не се страхувай от нея, тя вече ни е обладала, нека поне да я видим.

Подаде ми ръка и се изправих с нея. Отидохме на мрачното място и се загледахме в глухия мрак. Ръцете й нежно обвиха се около мен и тогава заплаках. Тя каза - не е срамно, нима нямах право на това?! Нима една сълза не мога да пророня, дори във тъмнина? ! Оказа се че мога, оказа се че се почувствах по-добре и тогава я попитах - кой е сторил болка на нейното сърце. Брат - наркоман, родители - алкохолици, от сърцето й нищо не бе останало твърдеше тя. Но имаше сърце, имаше любов във нея щом помогна на мойта мъка.

- Ела в нас - поканих я аз без никакви долни мисли. - Ще говорим цяла вечер, искам да те опозная. Добър човек си, добро момиче, ела във нас. - шептях й аз и надеждата кипеше в мене.

- Няма да откажа една приятна вечер в компанията на приятел - отвърна тя и се прибрах обратно в нас заедно със най-красивото момиче. Седнахме си на дивана, говорихме в захлас, не усетих  как заспахме. На сутринта със спокойствие пихме кафе, бяхме казали толкова много неща. Красива нощ се оказа, красив ден започна... Усмивката не слезе от моето лице!

 

17.02.2009 година

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дамян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...