Студеният януарски вятър щипеше в късния следобед, колко бързо се стъмнява...

                Всеки загърнал се в палтото си бързаше за някъде,.. даже уличните лампи сякаш премигаха уплашени от студеното време....Може би само аз се наслаждавах на студа, вървях бавно и правех през устата си имитация на пушещ парен локомотив,. поемах въздух и след 5-6 секунди го издишах навън пухтейки ,добре че нямах мустаци, иначе се бяха навлажнили, и се усмихвах над шегата си...

Пред мен , на около тридесетина метра, фигура в дълго зимно палто смешно се поклащаше, държеше в ръка пълна чантичка, ей, къде ли е тръгнал този човечец по това време, и него не го е страх от студа.

Изведнъж от тъмнината изкочиха три момчета, с якета, черни шапки на главите и с няколко удара и ритници свалиха черното палто на земята,..последваха още няколко ритника и изчезнаха ,

, от чантичката се изтъркаляха няколко портокала и ябълки....

Затичах се,.. от нападателите не бе останала и следа, тъмнината сякаш ги покри...

Дългото палто даже и не дишаше

- Помоощ, помощ,.. убиха човек.- извиках отчаяно

Никой не откликна,.. набрах '' Бърза помощ''..

- Тук пребиха човек,.. моля помагайте,.. да, на улицата...- съобщих разтревожен

Възрастен мъж бе полегнал неестествено, на тротоара, черното палто раздърпано, сакото също,.. краищата на някаква сива жилетка помръдваха на студения вятър. Коленичих до него,не смеех да го пипна,... ако има нещо счупено или кръвоизлив да не навредя...

Линейката дойде ,.. качиха безжизненото тяло...

- Хайде, идваш ли - ме извади от мисли фелдшерът - Тъкмо да помогнеш и в болницата...

След нас останаха разпилените плодове...

Седнах и зачаках пред реанимацията...

Поне да се обадя на Светла, жена ми, да не се притеснява, че закъснявам....

- Ало Светле, ще позакъснея малко,.. в болницата съм,.. не, не с мен,.. пребиха един човек...

Не, не се притеснявай,...ще изчакам,.. да, да,..може да позакъснея...

Минутите, часовете, течаха бавно...

Какви са тези деца, защо нападнаха този човечец,.. какво ли ценно носи един възрастен,...някоя стара венчална пиринчена халка от едно време,.. стар телефон или мижавата си пенсийка,... и заради всичко това заслужава ли си тази жестокост, не ги е нападнал, та те да се отбраняват...

             Погледът ми се спря на червените копчета по тапицерията на отсрещните седалки...

Какво ми става,.. замъглено ги виждах, или танцуваха пред мен, или очите ми се замрежиха.

            Череши,.. да, приличаха на череши...

Групичка 4-5  деца от махалата тръгнахме да крадем череши от близките  градини и лозя,...  ядохме на корем без да вдигаме врява или да чупим клони...Внезапно от някъде изкочи собственика им и с люти псувни на погна,.. разбягахме се,...за да спася останалите бягах последен, и той подгони само мен,.. постепенно увеличавах преднината си,...оня се поспря и все сила хвърли тоягата си, тя профуча над главата ми и тупна пред мен,...наведох се, грабнах я и след няколко крачки спрях с тояга в ръцете, Чичката не очакваше такова нещо,.. отдръпнах се и подложиш тоягата в краката му,.. той се препъна и строполе по корем на метър от мен,.. вигнах тоягата и я стоварвах  по гърба му, по краката,...оня пищеше като заклан и с ръце криеше главата си...Ударих го за последно, хвърлих тоягата и се затичах към града...Вдигна се олелия из града, че някакви деца крадяли череши и после ги продавали...Разконспирираха ни набързо и в Детската педагогическа служба ни разпитваха като престъпници,...Разчитах на приказката '' Признатият грях не е грях '' и поех вината върху себе си, че аз съм ги насочил към тази череша из лозята и само сме яли череши...

И вместо да отида да уча в Механотехникума , въдвориха ме в ТВУ ''Макаренко'', значи Техникум по вътрешна украса, както се казваше в един български филм,... родителите ми правина несполучливи опити да ме откачат от там, но всички имали план за изпълнение по пресичане на детската престъпност, и така и не успяха...Трите години минаха, за едни бързо за други бавно и монотонно,...и както се казва да не си вътре. И каква беше възпитателната дейност, да  пречупят волята ти за живот и моделират по техен образ ...Успяваха да създадат предатели между нас , но ни научиха и да се пазим от ласкатели и предатели,.. и да живеем сами за себе си без приятели.

Най-много се раздвахме на Нова година, на Първи май....

За Нова година даваха по три пържени кюфтета, голяма купа варени картофи с кромид лук, по две ябълки и една лимонада,.. после си лягахме в старата година, а на другия ден се събуждахме в новата....А на Първи май правехме манифестация в двора на училището,  директора  вървеше пред строените класове, всички с униформа , бели ризи и черен панталон,  на фона на някакъв марш от магнетофона, поздравяваще с празника а ние викахме '' Урааа, урааа, да живее Първи май...'' После се качваше на стъбището с някои учители, а ние марширувахме пред тях...А, тържественият обяд пак беше пържени кюфтета и маруля, паста и лимонада...

Какво може да научиш в едно Чистилище,... споделяне на '' опит'', имаше кастово разделение сред питомците,..не по-вече от 10 момичета и 10 момчета в клас,...като  най-важни бяха 11 клас, после 10,.. а ние в 9 най-отдолу, но никой не използваше това си предимство.. .И от тази обмяна на опит добихме по голяма увереност в себе си...Беше им смешно като им разказвах моята история,...

- И какво, тази череша още ли стои,.. трябва й един трион с едри зъби и орязваш клоните, ще изсъхне и ще я отсекат....

А Тошо Огъня бе допълнил

- Нали има барака в лозето, иска едно шише газ за лампи,.. правиш факла от бенгалски огън или парцали, палиш и стреляш стрелата  с ластика от 20-30 метра и е готово, на кой ще му дойде на акъла за такова нещо...Аз така подпалих сеното на едните съседи, а на другите ме спипаха по обувките,.. трябваше да обуя едни чорапи върху тях и нямаше да има диря...

Бях ли удовлетворен тогава,... пускаха ни по два пъти  за седмица ваканция. Намерих трион, и в една зимна  нош отидох и орязах клоните а триона хвърлих в реката...а на другата ваканция не ми остана време да се насладя на пламъците от бараката. Като се върнах мама ми съобщи

'' Оня мръсник дето те вкара в ТВУто умря, ... Самоубил се,.. казват живял  като куче, сам,.. той нямал ни дете, ни коте...опязали му черещата, запалили му бараката,.. а тела от лозето и оградатя мургавелковците я събрали за отпадъци....''

Не знам, самоубил се,.. но знам, че  уби моето детство....

         Нежна дамска ръка ме погали и извади от мрачните ми мисли....

- Нося ти топло кафе.. - моята Светла, усмихната и приветлива - Не се притеснявай, ще го спасят, сега медицината е напреднала,.. Ще го спасят,.. да се пребираме а.

- Не Светле, ти се прибирай,... Ще изчакам,.. може да е необходима кръв,... Ще си дойда...

        Отново тягостно чакане...

Погледът ми се зарея из болничния коридор,... потреперях зиморничаво...

Техникум по вътрешна украса,...всички мразехме зимата, дългите зимни вечери, когато се завивахме с одеала и се притискахме облечени с дрехите си един в друг с момичетата да се топлим...мразехме и дъждовната есен,...загледани в сивото небе с тъжки дъждовни облаци, тогава не излизахме навън защото обувките ни ще прогизнат  или дрехите... Фелшерката все мърмореше, че децата й били болни , а ния сме били здрави като туч,.. ами защо не ги докара да живеят с нас...

Дочакахме и абитуриентски бал...всяка година под мъдрото ръководство на учителското тяло се празнуваше,...Всяка година по десет момичета и момчета  напускаха това място,... и идваше ново ''попълнение '' в девети клас,... Всяка година идваше фотограф да снима за  личен паспорт....

Всяка година милиционерски офицер идваше и '' тържествено'' връчваше личните паспорти с думите '' Вече сте пълнолетни и Родината чака по-вече  дела от вас,.. Имате права но и много задължения...'', а на другия ден директора ги събираше и заключваше в касата....

Столовата бе украсена,... масите подредени за учители, възпитатели,..и други за нас, поне имаше чисти бели покривки и вместо алуминиеви чинии, бяха бели порцеланови....Менюто беше върха,имитация на мешана скара с домати, една жълта и една червена лимонада, паста....

Бяхме облечени пак като пингвини,... но вече черен панталон с ръбове, бяла риза  и черна вратовръзка,... като погребални агенти, да, много точно, не като а като истински погребални агенти, погребали детинските си мечти в името на една кауза за по-добър живот на другите отвъд оградата.

Иглата на грамофона прескачаше,.. но не ни правеше особенно впечатление...освен ако някой от възпитателите не смени плочата или пусне народна музика, хора, ръченици...а ние випускниците подскачахме като куци пилета все едно танцувахме нещо ....

И очакваният ден дойде,...пред строя директорът ни връчи личните паспорти под вялото ръкопляскане на персонала и смирените погледи на  оставащите ....

Раздадоха ни дипломи  на момчетата с профил Строител, зидаро-мазач, той и арматурист, а на момичетата - Шеф и кройка и Готвач....

Раздекихме се випустниците пред вратите ...и си пожелахме успех в новия живот....

- Вие ли открихте този човек - ме сепна гласът на доктора - Имал е късмет, прескочи трапа,..малко сътресение има,.. и удари с тъп предмет по тялото,... но само напукана кост на раменната става.,изглежда палтото го е спасило.. Роднина ли ви е.

- Не докторе, пред мен го нападнаха,.. не го познавам,.. а , казвате, че е добре вече... Кога ще мога да го видя..

- Вече утре, и тогава ще може да разговаряте,.. Чудно, това е трети случай с подобни травми...

Трябва да изчакате следователя от полицията,.. такъв е редът...

          Седнах отново на все още топлото си местенце  и зачаках....

/ следва /