8 мин reading
Студеният януарски вятър щипеше в късния следобед, колко бързо се стъмнява...
Всеки загърнал се в палтото си бързаше за някъде,.. даже уличните лампи сякаш премигаха уплашени от студеното време....Може би само аз се наслаждавах на студа, вървях бавно и правех през устата си имитация на пушещ парен локомотив,. поемах въздух и след 5-6 секунди го издишах навън пухтейки ,добре че нямах мустаци, иначе се бяха навлажнили, и се усмихвах над шегата си...
Пред мен , на около тридесетина метра, фигура в дълго зимно палто смешно се поклащаше, държеше в ръка пълна чантичка, ей, къде ли е тръгнал този човечец по това време, и него не го е страх от студа.
Изведнъж от тъмнината изкочиха три момчета, с якета, черни шапки на главите и с няколко удара и ритници свалиха черното палто на земята,..последваха още няколко ритника и изчезнаха ,
, от чантичката се изтъркаляха няколко портокала и ябълки....
Затичах се,.. от нападателите не бе останала и следа, тъмнината сякаш ги покри...
Дългото палто даже и н ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up