28 нояб. 2022 г., 12:01

Наша Меца

1.6K 0 1
1 мин за четене

Наша Меца, както си вървя

срещна два щуреца в тревата.

Две чернички момчета, полски обитатели,

безгрижни и добри свирци.

 

Щурците потриваха крилца с наслада,

врява весела правеха тук-там.

Увлечени в свирня и игра

не видяха, че иде опасността – голяма и зла.

 

Гладна Меца  не хареса таз  забава

и на бързо си решава

със ръка, ей-така,

да ги прибере и сладко да ги изяде.

 

Вдига лапа и ги лапа.

Щурците горките със смелост присъща

ѝ отвръщат, след малко борба,

счупиха ѝ два мъдреца.

 

Страшен рев се разнесе,

Меца в болка се унесе.

Смелите щурци веднага

уплашени, избягаха.

 

И не щеш ли ловеца видяха.

За Меца, гладната му разказаха,

как със лапа уловила                                 

и понечила да лапа…

 

И помолиха ловеца да хване Меца,

кожата ѝ да одере

с тез три ножа, де висяха

и им взеха страха.

 

Сопнал им се ловеца

щом чул за меца:

Я по пътя си вървете,

и от нея се пазете.

 

Надалеч се спрете,

весело си засвирете

и за Меца забравете

от пътя ѝ се отдалечете.

 

Знаете ли, колко я боли.

Два зъба сте ѝ извадили.

От мъки и гняв, ако ни види тука

и тримата бързо ще ни пречука.

 

Плюха си на петите щурците.

Забравиха за свирните.

Чак в далечната гора

уморени спряха.

Поука: Между силния и неразумния е добре да стои един мъдър…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Желязкова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...