28.11.2022 г., 12:01 ч.

Наша Меца 

  Проза » Приказки и произведения за деца
703 0 1
1 мин за четене

Наша Меца, както си вървя

срещна два щуреца в тревата.

Две чернички момчета, полски обитатели,

безгрижни и добри свирци.

 

Щурците потриваха крилца с наслада,

врява весела правеха тук-там.

Увлечени в свирня и игра

не видяха, че иде опасността – голяма и зла.

 

Гладна Меца  не хареса таз  забава

и на бързо си решава

със ръка, ей-така,

да ги прибере и сладко да ги изяде.

 

Вдига лапа и ги лапа.

Щурците горките със смелост присъща

ѝ отвръщат, след малко борба,

счупиха ѝ два мъдреца.

 

Страшен рев се разнесе,

Меца в болка се унесе.

Смелите щурци веднага

уплашени, избягаха.

 

И не щеш ли ловеца видяха.

За Меца, гладната му разказаха,

как със лапа уловила                                 

и понечила да лапа…

 

И помолиха ловеца да хване Меца,

кожата ѝ да одере

с тез три ножа, де висяха

и им взеха страха.

 

Сопнал им се ловеца

щом чул за меца:

Я по пътя си вървете,

и от нея се пазете.

 

Надалеч се спрете,

весело си засвирете

и за Меца забравете

от пътя ѝ се отдалечете.

 

Знаете ли, колко я боли.

Два зъба сте ѝ извадили.

От мъки и гняв, ако ни види тука

и тримата бързо ще ни пречука.

 

Плюха си на петите щурците.

Забравиха за свирните.

Чак в далечната гора

уморени спряха.

Поука: Между силния и неразумния е добре да стои един мъдър…

© Снежана Желязкова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Вълшебството на приказките »

5 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??