Наша Меца, както си вървя

срещна два щуреца в тревата.

Две чернички момчета, полски обитатели,

безгрижни и добри свирци.

Щурците потриваха крилца с наслада,

врява весела правеха тук-там.

Увлечени в свирня и игра

не видяха, че иде опасността – голяма и зла.

Гладна Меца  не хареса таз  забава

и на бързо си решава

със ръка, ей-така,

да ги прибере и сладко да ги изяде.

Вдига лапа и ги лапа.

Щурците горките със смелост присъща

ѝ отвръщат, след малко борба,

счупиха ѝ два мъдреца.

Страшен рев се разнесе,

Меца в болка се унесе.

Смелите щурци веднага

уплашени, избягаха.

И не щеш ли ловеца видяха.

За Меца, гладната му разказаха,

как със лапа уловила                                 

и понечила да лапа…

И помолиха ловеца да хване Меца,

кожата ѝ да одере

с тез три ножа, де висяха

и им взеха страха.

Сопнал им се ловеца

щом чул за меца:

Я по пътя си вървете,

и от нея се пазете.

Надалеч се спрете,

весело си засвирете

и за Меца забравете

от пътя ѝ се отдалечете.

Знаете ли, колко я боли.

Два зъба сте ѝ извадили.

От мъки и гняв, ако ни види тука

и тримата бързо ще ни пречука.

Плюха си на петите щурците.

Забравиха за свирните.

Чак в далечната гора

уморени спряха.

Поука: Между силния и неразумния е добре да стои един мъдър…