Звън на чаши. И всред него вървеше замислена тя. Натрапваше й се блясъка на златоткания гоблен със змееборчески мотиви, който някой от предишните Наместници бе заръчал да се изтъче навремето и сега сияеше на стената в огромната трапезария. В чашата й имаше вино. Тя не го бе опитвала и не сещаше нужда да го стори, а продължаваше да се плъзга по повърхността на човешкото множество в безмълвие и сиво безразличие. Отегчена от безвкусното и престорено държание на велможите, от мерзките им опити да получат нечие благоразположение, па било то и мимолетно, от пищната феерия, в която не намираше нищо привлекателно или стойностно. И рубинената течност оставаше непокътната в чашата й, поглъщаща светлинните милувки на гигантските полилеи, под които минаваше.
Реши, че може да отвлече вниманието си, заставайки до някой от грамадните прозорци с позлатени рамки, въпреки че щом се добра до един от тях, се срещна първо с ивичестите сенки по тежките завеси, заслоняващи по-голямата част от възхитителната ...