Лежах на леглото, а системата бавно капеше. Това им е лошото на системите, защото текат бавно и те хваща саклет, но какво да се направи – и тези неща ги има и трябва да се изтърпят.
Бях в “Страната на сенките”. Така бях кръстил отделението, защото имах усещането, че е нещо като чистилище, само където, от време на време, имаше и такива, които се връщаха и не преминаваха чертата.
На другото легло беше бай Дянко, мълчалив възрастен човек някъде от трънските села. Мълчеше той, мълчах и аз и си се люшках в мислите.
Слава Богу, не стоях там през нощта! Когато си плащаш, можеш да се пазариш и аз така се спазарих. Въпреки това престоят в “Страната на сенките” е неприятно преживяване....
Както си лежах, вратата леко се отвори и насреща си видях... дете...
Така и не можах да свикна с вида на тези дечица... Приличат на някакви сериозни извънземни... Нямат и косъмче по лицата и главите си и изглеждат хем странно, хем страшно...
Две огромни сини очи върху слабото сериозно личице... Стоеше и гледаше ...