8 июн. 2013 г., 10:56

Някъде след пет

819 0 11

Някъде след пет

 

*посветено на : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=304402

 

В късния следобед

(някъде след пет)

с гръм и трясък появи се

прекият наследник на поезията

в майчиния си куплет.

 

Завъртя се като хала-

хапна, пийна и полегна,

а след него припна тя:

да почисти; да приглади;

копче да зашие; да закърпи

дупка; прозата да изпере.

 

Нещо (вече) в тенжерката къкри,

а пък тя- сладкиш пече.

Ех, мърморещият не помръдва.

Тя припява си сама.

Движи се с любов (на пръсти)

между разпилените слова.

 

Счупеното смита и изхвърля.

Щастието ѝ към коша тръгва.

В сънищата, щом удари полунощ,

ще се върне за онези, дето (още) вярват

в приказката за препълнения кош.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...