8.06.2013 г., 10:56

Някъде след пет

825 0 11

Някъде след пет

 

*посветено на : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=304402

 

В късния следобед

(някъде след пет)

с гръм и трясък появи се

прекият наследник на поезията

в майчиния си куплет.

 

Завъртя се като хала-

хапна, пийна и полегна,

а след него припна тя:

да почисти; да приглади;

копче да зашие; да закърпи

дупка; прозата да изпере.

 

Нещо (вече) в тенжерката къкри,

а пък тя- сладкиш пече.

Ех, мърморещият не помръдва.

Тя припява си сама.

Движи се с любов (на пръсти)

между разпилените слова.

 

Счупеното смита и изхвърля.

Щастието ѝ към коша тръгва.

В сънищата, щом удари полунощ,

ще се върне за онези, дето (още) вярват

в приказката за препълнения кош.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...