Някъде след пет
Някъде след пет
*посветено на : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=304402
В късния следобед
(някъде след пет)
с гръм и трясък появи се
прекият наследник на поезията
в майчиния си куплет.
Завъртя се като хала-
хапна, пийна и полегна,
а след него припна тя:
да почисти; да приглади;
копче да зашие; да закърпи
дупка; прозата да изпере.
Нещо (вече) в тенжерката къкри,
а пък тя- сладкиш пече.
Ех, мърморещият не помръдва.
Тя припява си сама.
Движи се с любов (на пръсти)
между разпилените слова.
Счупеното смита и изхвърля.
Щастието ѝ към коша тръгва.
В сънищата, щом удари полунощ,
ще се върне за онези, дето (още) вярват
в приказката за препълнения кош.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Благодаря!
