31 авг. 2016 г., 19:50  

 Това и жабите в блатото го знаят (13–14/19) 

  Проза » Повести и романы, Сказки и произведения для детей, Другие
5.0 / 3
2366 2 0
Произведение от няколко части « към първа част
16 мин за четене
Тринадесета част
ОТЧАЯНИЕ
Не се оплаквам, но не ми е лесно.
Не гледай, че така се смея!
Самотен, вечер тихо си поплаквам
и търся смисъл да живея.
Наистина, когато запъхтяна стигна до високия бряг на реката, Лодкаря беше там. Седеше на тревата до пътечката, с гръб към реката, подръпваше от лулата и с присвити очи се взираше в далечните скатове на планината. Те все още се зеленееха свежи, зелени, но много скоро Художникът щеше да извади от торбата четка и палитра и да зашари с жълто, червено, кафяво... Този път Лодкаря беше гладко избръснат, с бяла риза, зелено елече, от единия джоб на което, ей така за кураж, се подаваше гърлото на малко павурче.
– Малко подраних – прокашля се той. – Исках да погледам, да си припомня детството.
– Здравей! – реши в такъв случай да не се извинява Жабата. – Значи тук си роден?
– Тук съм роден, тук израснах. Познавам всяка пътечка, деренце, изворче... Това било се казва Осли гръб, защото е извито като гръб на магаре. До него е Невястата. Една невяста тръгна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Мильо Велчев Все права защищены

Предложения
  • КОРЧМА «СТАРА ХАТА» «Стара хата» называется этот ресторан, а едва ли можно рестораном назвать; так к...
  • ГОЛОДОВКА ( глава 10 ) Оккупационный режим, пытавшийся палкой привить оседлому бессарабскому населен...
  • ЗАМУЖ. Лера Селезкая не то чтобы некрасивая, не хозяйка или распутная, ей просто не повезло. Она оче...

Ещё произведения »