Подарък
Прибирам се аз вторник вечер вкъщи и не мога да си сваля сакото. Бре, да му се не види, то бива да работи човек, но чак да се срасне с костюма, то си е жив фанатизъм. Дърпам го това сако, опъвам го и накрая - „ряс!" - ама отгоре до долу, ви казвам - цепка като слънце! Какво ти слънце, петст'ин лева костюм - щях да умра на място! Да, ама не - друга смърт ме чакала мен, а аз нея хич не съм я и викал... Тъкмо се събличам и ме засърбява гърбът, ама доста така... съмнително. Рекох да се почеша и какво да набарам?!
Цял нож. В моя гръб. Ами сега? Веднага звъня на Нора, защото тя има опит в тия работи. Даже има и разказ по темата, което си е кажи-речи научен труд.
- Ехей, ти се сети да звъннеш.
- Еми... работа има тия дни, та все не остава кога...
- Как си иначе, поне върви ли работата?
- Върви, върви, пък спре... Бе, Норе, чакай да те питам аз нещо...
- Кажи, де
- А, бе, какво се прави за нож в гърба?
- Е, какво да го правиш... теб боли ли те?
- Ми, наболява ме малко гърбът, да ти кажа...
- Ей, ама и ти! Откъде го набара тоя нож?
- Знам ли, то в тоя голям град отвсякъде може да ти попадне.
- Ба, само някой тъпак ще ти го е нахакал.
- А, едва ли, с приятели бях цяла вечер.
- Е, анджък, де!
- Добре, де, ами какво да го правя тоя нож сега?
- Ами ще си им го върнеш, сигурно им трябва на хората.
- Да, бе, ама никой не си го е потърсил още.
- Ще си го потърсят, те са го забравили явно, пък и на теб за какво ти е?
- Ще го продам някъде, я колчав е!
- Хич не се занимавай, те ще си го потърсят. Айде, че съм на маса и не мога да говоря. Само си го изкарай, да не ти убива като лягаш.
- Добре, айде тогава, чао.
Изкарах го аз, измих го, подсуших го, позаточих го даже... Викам си, айде, от приятел е, няма с карантиите да му го връщам, я...
Но какво да върна, като втори месец никой не си го търси. Хората за нищо ги нямат тия ножове! Сега съм си го окачил така малко на стената, белким си го познае някой. А който, мине-замине през нас, и все ме пита:
- За кого си го приготвил тоя нож?
- А, бе - казвам - за един приятел.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Радев Все права защищены
