Подарък
Прибирам се аз вторник вечер вкъщи и не мога да си сваля сакото. Бре, да му се не види, то бива да работи човек, но чак да се срасне с костюма, то си е жив фанатизъм. Дърпам го това сако, опъвам го и накрая - „ряс!" - ама отгоре до долу, ви казвам - цепка като слънце! Какво ти слънце, петст'ин лева костюм - щях да умра на място! Да, ама не - друга смърт ме чакала мен, а аз нея хич не съм я и викал... Тъкмо се събличам и ме засърбява гърбът, ама доста така... съмнително. Рекох да се почеша и какво да набарам?!
Цял нож. В моя гръб. Ами сега? Веднага звъня на Нора, защото тя има опит в тия работи. Даже има и разказ по темата, което си е кажи-речи научен труд.
- Ехей, ти се сети да звъннеш.
- Еми... работа има тия дни, та все не остава кога...
- Как си иначе, поне върви ли работата?
- Върви, върви, пък спре... Бе, Норе, чакай да те питам аз нещо...
- Кажи, де
- А, бе, какво се прави за нож в гърба?
- Е, какво да го правиш... теб боли ли те?
- Ми, наболява ме малко гърбът, да ти кажа...
- Ей, ама и ти! Откъде го набара тоя нож?
- Знам ли, то в тоя голям град отвсякъде може да ти попадне.
- Ба, само някой тъпак ще ти го е нахакал.
- А, едва ли, с приятели бях цяла вечер.
- Е, анджък, де!
- Добре, де, ами какво да го правя тоя нож сега?
- Ами ще си им го върнеш, сигурно им трябва на хората.
- Да, бе, ама никой не си го е потърсил още.
- Ще си го потърсят, те са го забравили явно, пък и на теб за какво ти е?
- Ще го продам някъде, я колчав е!
- Хич не се занимавай, те ще си го потърсят. Айде, че съм на маса и не мога да говоря. Само си го изкарай, да не ти убива като лягаш.
- Добре, айде тогава, чао.
Изкарах го аз, измих го, подсуших го, позаточих го даже... Викам си, айде, от приятел е, няма с карантиите да му го връщам, я...
Но какво да върна, като втори месец никой не си го търси. Хората за нищо ги нямат тия ножове! Сега съм си го окачил така малко на стената, белким си го познае някой. А който, мине-замине през нас, и все ме пита:
- За кого си го приготвил тоя нож?
- А, бе - казвам - за един приятел.
© Стефан Радев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Силви, някои хора четат без да се логнат и ако нещо ги впечатли се логват за да оставят коментар. Аз често правя така. Поздрав!
-
Добре дошъл и от мен! Беше ми интересно, а това е най-важното. Успех!
-
ЕВАЛА,пич!!!Друго няма кво да кажа...всичко е ясно...до карантия!!!
-
Само ако можеше да видиш стената в къщи, леле...!
То и аз така, като тебе... чакам!
Браво, Стеф! -
Интересна и много точна метафора! Поздравявам те и ...продължавай така. Мисля че тепърва ще прочета прекрасни неща написани от теб...Благодаря ти
-
Ами, аз така си говоря.
-
Очароваш със самочувствието си, Стефчо
Поздравления! -
Напиши разказ.
-
Стеф, накефи ме!
понеже и аз такова... имам един нож в гърба си(приятелски, разбира се), та да питам... к'во да правя? -
А, аз пък отговорих на най-долния коментар (Дето е най-долу, искам да кажа). Още не мога да свикна на сайта.
-
Айде сега, аман от тая възраст...
Човек или много го бива, или не го бива :Р -
Браво и от мен,хареса ми оригиналността!!!
Поздравления!!! -
И на мен ми допада, много е свежо!
-
azura_luna(Петя Цанева)не разбрах как успя да го прочетеш този разказ за 3 мин. и да оставиш коментар?
-
Интересно!Харесва ми!
-
Можеш да привлечеш читатели!!!
Поздрави! -
Добре дошъл, Стеф, разказът ти е свеж, неподправен, чудесен!
-
сега виждам,че си нов- добре дошъл!
-
великолепно- нищо излишно- точно премерено- браво, имайки и предвид възрастта ти
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А това с ножовете си е част от живота, та не е необходимо да му се впечатляваме кой знае колко.