Dec 3, 2007, 7:35 PM

Подарък

1.9K 0 20
2 min reading

Прибирам се аз вторник вечер вкъщи и не мога да си сваля сакото. Бре, да му се не види, то бива да работи човек, но чак да се срасне с костюма, то си е жив фанатизъм. Дърпам го това сако, опъвам го и накрая - „ряс!" - ама отгоре до долу, ви казвам - цепка като слънце! Какво ти слънце, петст'ин лева костюм - щях да умра на място! Да, ама не - друга смърт ме чакала мен, а аз нея хич не съм я и викал... Тъкмо се събличам и ме засърбява гърбът, ама доста така... съмнително. Рекох да се почеша и какво да набарам?!
Цял нож. В моя гръб. Ами сега? Веднага звъня на Нора, защото тя има опит в тия работи. Даже има и разказ по темата, което си е кажи-речи научен труд.
- Ехей, ти се сети да звъннеш.
- Еми... работа има тия дни, та все не остава кога...
- Как си иначе, поне върви ли работата?
- Върви, върви, пък спре... Бе, Норе, чакай да те питам аз нещо...
- Кажи, де
- А, бе, какво се прави за нож в гърба?
- Е, какво да го правиш... теб боли ли те?
- Ми, наболява ме малко гърбът, да ти кажа...
- Ей, ама и ти! Откъде го набара тоя нож?
- Знам ли, то в тоя голям град отвсякъде може да ти попадне.
- Ба, само някой тъпак ще ти го е нахакал.
- А, едва ли, с приятели бях цяла вечер.
- Е, анджък, де!
- Добре, де, ами какво да го правя тоя нож сега?
- Ами ще си им го върнеш, сигурно им трябва на хората.
- Да, бе, ама никой не си го е потърсил още.
- Ще си го потърсят, те са го забравили явно, пък и на теб за какво ти е?
- Ще го продам някъде, я колчав е!
- Хич не се занимавай, те ще си го потърсят. Айде, че съм на маса и не мога да говоря. Само си го изкарай, да не ти убива като лягаш.
- Добре, айде тогава, чао.

Изкарах го аз, измих го, подсуших го, позаточих го даже... Викам си, айде, от приятел е, няма с карантиите да му го връщам, я...
Но какво да върна, като втори месец никой не си го търси. Хората за нищо ги нямат тия ножове! Сега съм си го окачил така малко на стената, белким си го познае някой. А който, мине-замине през нас, и все ме пита:

- За кого си го приготвил тоя нож?

- А, бе - казвам - за един приятел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Радев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че ви харесва
    А това с ножовете си е част от живота, та не е необходимо да му се впечатляваме кой знае колко.
  • Силви, някои хора четат без да се логнат и ако нещо ги впечатли се логват за да оставят коментар. Аз често правя така. Поздрав!
  • Добре дошъл и от мен! Беше ми интересно, а това е най-важното. Успех!
  • ЕВАЛА,пич!!!Друго няма кво да кажа...всичко е ясно...до карантия!!!
  • Само ако можеше да видиш стената в къщи, леле...!
    То и аз така, като тебе... чакам!
    Браво, Стеф!

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...