4 апр. 2010 г., 08:17

Полет

886 0 0

Полет


            Задушавам се. Стоя безмълвно в тъмната стая. Втренчила поглед в стената, скрита от живота, прикривам болката от теб. Преструвам се, че съм силна. Прикривам любовта, горяща, бореща се, умираща. Няма и блясък в очите ми. Сълзи не се проливат вече. Силна, но безкрайно наранена, аз продължих без теб. Енергия, духовно спокойствие, бодрост. Това са ключовите думи, които призовавам в себе си. Празнина и тишина обгръщат земята около мен, но вече съм силна. Силна дори да чуя тишината, дебнеща ме да ми прошепне болезнената истина. Ти и моята свобода ми вдъхвате сила!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Грънчарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...