Apr 4, 2010, 8:17 AM

Полет

  Prose
884 0 0

Полет


            Задушавам се. Стоя безмълвно в тъмната стая. Втренчила поглед в стената, скрита от живота, прикривам болката от теб. Преструвам се, че съм силна. Прикривам любовта, горяща, бореща се, умираща. Няма и блясък в очите ми. Сълзи не се проливат вече. Силна, но безкрайно наранена, аз продължих без теб. Енергия, духовно спокойствие, бодрост. Това са ключовите думи, които призовавам в себе си. Празнина и тишина обгръщат земята около мен, но вече съм силна. Силна дори да чуя тишината, дебнеща ме да ми прошепне болезнената истина. Ти и моята свобода ми вдъхвате сила!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Грънчарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...