4.04.2010 г., 8:17

Полет

883 0 0

Полет


            Задушавам се. Стоя безмълвно в тъмната стая. Втренчила поглед в стената, скрита от живота, прикривам болката от теб. Преструвам се, че съм силна. Прикривам любовта, горяща, бореща се, умираща. Няма и блясък в очите ми. Сълзи не се проливат вече. Силна, но безкрайно наранена, аз продължих без теб. Енергия, духовно спокойствие, бодрост. Това са ключовите думи, които призовавам в себе си. Празнина и тишина обгръщат земята около мен, но вече съм силна. Силна дори да чуя тишината, дебнеща ме да ми прошепне болезнената истина. Ти и моята свобода ми вдъхвате сила!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Грънчарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...