10 янв. 2012 г., 14:43

Последният

629 0 1
1 мин за четене

Той беше паднал, душата му кървеше, без капка сила. Не знаеше къде е, къде е това , кога ще свърши, няма ли край. Опита се да погледне към небето, то беше мъгливо, тъмно , негостоприемно дори за смелите птици. С последната си капка храброст, той успя да се изправи, с поглед премина през полето, през обезобразената земя и съзря, че тя няма край, потънала в скръб, потънала в мъка, в омраза и тъмнина. В далечината съзря дърво, цялото зелено, в разцвета на силите си, наперено, без капка страх изпъчило се на времето и войната между тези два свята. Виждайки това, нашият герой започва да препуска, започва да тича със сила, идваща от никъде, от най-дълбокия кът на сърцето ми, най-дълбокото място в душата му, той не спира да тича. Той достига края, границата между ада и рая, между реалността и мечтите си, облегна се на дървото и за последен път по окървавеното му лице прокара снага сълза, с нея загина той, загина е последната капка надежда, последната капка смелост, последната капка живот на този свят. Остана само дървото, да властва, да посреща идните изгреви, идните зими и лета. 

Остана само То.


Станимир
HeroBryan

Стефанов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съвсем точно описан мигът на там някъде... в краят на пътя, където се е откъснала последната капка живот!!!

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...