10.01.2012 г., 14:43

Последният

639 0 1
1 мин за четене

Той беше паднал, душата му кървеше, без капка сила. Не знаеше къде е, къде е това , кога ще свърши, няма ли край. Опита се да погледне към небето, то беше мъгливо, тъмно , негостоприемно дори за смелите птици. С последната си капка храброст, той успя да се изправи, с поглед премина през полето, през обезобразената земя и съзря, че тя няма край, потънала в скръб, потънала в мъка, в омраза и тъмнина. В далечината съзря дърво, цялото зелено, в разцвета на силите си, наперено, без капка страх изпъчило се на времето и войната между тези два свята. Виждайки това, нашият герой започва да препуска, започва да тича със сила, идваща от никъде, от най-дълбокия кът на сърцето ми, най-дълбокото място в душата му, той не спира да тича. Той достига края, границата между ада и рая, между реалността и мечтите си, облегна се на дървото и за последен път по окървавеното му лице прокара снага сълза, с нея загина той, загина е последната капка надежда, последната капка смелост, последната капка живот на този свят. Остана само дървото, да властва, да посреща идните изгреви, идните зими и лета. 

Остана само То.


Станимир
HeroBryan

Стефанов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съвсем точно описан мигът на там някъде... в краят на пътя, където се е откъснала последната капка живот!!!

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...