3 мая 2019 г., 16:39

Потайностите на София

1.4K 1 6

Малцина сигурно знаят, а още по-малко си спомнят за тези подземия на една от емблематичните болници в София, чието име не ще спомена, за да не всявам излишен смут. Огромни, почти нереално дълги тесни коридори, осветявани с икономично тук-таме светещи крушки, люлеещи се на дълги кабели, здраво омотани от разкъсани паяжини; застрашително килнали се дървени плотове, натежали от тъмни и светли шишета с избелели надписи и протекли по стените им течности – маса пари, погребани и забравени в подземието, истинска химична бомба, която нехайно цъка и чака някой плъх да събори съответните съдове с подходящите сухи и прахообразни субстанции… И сред този откривателски рай, като истински Индиана Джонс, аз и Методи насочваме наляво-надясно фенерчетата си в опит да разчетем латинските надписи. А имаше и вивариум в дъното в двора, с две пенсионерки и един ветеринар, когото никога не успях да видя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...