22 мая 2008 г., 16:45

Преследвачът 

  Проза » Другие
738 0 1
 Истина е - думите пробождат като острие сърцето. Ето, дори и химикала едва държа! Сила не ми остава дори и да пиша. Буквите се размазват пред очите ми. Но пиша, защо ли? Защото обещах, обещах, че няма да спра, каквото и да става!
     Вглеждам се с празен поглед в словата, написани на това, сякаш кърваво писмо и още повече боли! "Спри, спри" - шепне сърцето, но нещо незнайно ме кара да продължавам. Сякаш съм в един затвор! Затвор, изграден от съзнанието ми...
    Да бягам това ми остава! Но кой е избягал от самия себе си?

© Вили Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз самия всекиден се опитвам да избягам,но не от себе си,а от света около мен."Сякаш съм в един затвор!Затвор,изграден от съзнанието ми..." - да това е доста вярно,но ти нямаш вина.Благодаря за това,което пишеш.
Предложения
: ??:??