*Dark_Girl* (Вили)
326 1508
May 22, 2008, 4:45 PM

Преследвачът 

  Prose » Others
737 0 1
 Истина е - думите пробождат като острие сърцето. Ето, дори и химикала едва държа! Сила не ми остава дори и да пиша. Буквите се размазват пред очите ми. Но пиша, защо ли? Защото обещах, обещах, че няма да спра, каквото и да става!
     Вглеждам се с празен поглед в словата, написани на това, сякаш кърваво писмо и още повече боли! "Спри, спри" - шепне сърцето, но нещо незнайно ме кара да продължавам. Сякаш съм в един затвор! Затвор, изграден от съзнанието ми...
    Да бягам това ми остава! Но кой е избягал от самия себе си?

© Вили All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз самия всекиден се опитвам да избягам,но не от себе си,а от света около мен."Сякаш съм в един затвор!Затвор,изграден от съзнанието ми..." - да това е доста вярно,но ти нямаш вина.Благодаря за това,което пишеш.
Random works
: ??:??