Преследвачът

22.05.2008 г., 16:45 ч.

Проза » Други

783 0 1

Истина е - думите пробождат като острие сърцето. Ето, дори и химикала едва държа! Сила не ми остава дори и да пиша. Буквите се размазват пред очите ми. Но пиша, защо ли? Защото обещах, обещах, че няма да спра, каквото и да става!
Вглеждам се с празен поглед в словата, написани на това, сякаш кърваво писмо и още повече боли! "Спри, спри" - шепне сърцето, но нещо незнайно ме кара да продължавам. Сякаш съм в един затвор! Затвор, изграден от съзнанието ми...
Да бягам това ми остава! Но кой е избягал от самия себе си?

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mikebelan (Андрей Иванов)

2008-05-24T11:19:04+03:00

Аз самия всекиден се опитвам да избягам,но не от себе си,а от света около мен."Сякаш съм в един затвор!Затвор,изграден от съзнанието ми..." - да това е доста вярно,но ти нямаш вина.Благодаря за това,което пишеш.