Падна здрач. Светът притихна в очакване на настъпването на нощта. Лястовичките под стряхата се свиха в гнездото си. Потръпваха от вечерния хлад, който пронизваше мъничките им телца. Небето стана огнено червено. Слънцето се прибра в Златния си дом отвъд хоризонта. Светът застина, a природата притаи дъх. Нощните създания се събудиха. Настъпи техния час.
Баба Илина бе седнала до прозореца и се взираше в нищото. Отново остана сама. Страхуваше се от нощите. Там се спотайваше нещо тъмно. Студени тръпки полазиха по гърба ѝ. Загледа се в реката, която минаваше покрай къщата ѝ. До нея стоеше и старият бунар, скрил в себе си тъмна тайна. Често си мислеше за съществото, което я зовеше от недрата му. Тъжно и самотно, то я викаше в съня ѝ в най-тъмният час на нощта. Баба Илина чуваше шепотът му. То бе скрито в недрата на земята. Понякога чуваше тихото му хлипане, а хладното му докосване я примамваше и приласкаваше.
Не можеше да признае, че се страхуваше да заспи. Злото протягаше ръце към нея от мра ...