„С чего начинается Родина”
Съветска песен
Ех, господа бизнесмени, ще се роди ли след век друг Пеньо Пенев, за да извика гордо: „Кой казва, че мойта Родина е бедна?” Едва ли! Нима може Човекът обоначен от мизерия, немотия, притиснат от алчните корумпирани акули да вдигне глава към звездите, към тази омагьосала ме синева?! Не! Нима ще имам достойнство, гордост, съвест, морал, когато покрай мен деградира човекът?! Когато браздата между много бедни и много богати расте?! Има хора, които ровят в кофите за боклук и едвам оцеляват. А в това враме „богатите материално” акат в златни тоалетни чинии, лигавят се и втилясват, все едно ще живеят с орлите. Да, богати материално, а духовно – кухи кратуни. Парадират с лъскави коли, замъци, разкош, мускули, силиконки, мутреси, простакеси – всичко е показуха. И точно от тези „хора” с много пари, алчност, простащина, от тях ли ще зависи моята съдба и бъдеще? Тези хора, за които парите са и „Бог, и Дявола жесток”. Толкова! А ние възрастните хора – кучета ...