СтоянКойчев-Шани (Стоян Койчев)
20 0
17.11.2024 г., 10:31 ч.

Родина 

  Проза » Разкази
220 2 33
4 мин за четене

„С чего начинается Родина”

Съветска песен

    Ех, господа бизнесмени, ще се роди ли след век друг Пеньо Пенев, за да извика гордо: „Кой казва, че мойта Родина е бедна?” Едва ли! Нима може Човекът обоначен от мизерия, немотия, притиснат от алчните корумпирани акули да вдигне глава към звездите, към тази омагьосала ме синева?! Не! Нима ще имам достойнство, гордост, съвест, морал, когато покрай мен деградира човекът?! Когато браздата между много бедни и много богати расте?! Има хора, които ровят в кофите за боклук и едвам оцеляват. А в това враме „богатите материално” акат в златни тоалетни чинии, лигавят се и втилясват, все едно ще живеят с орлите. Да, богати материално, а духовно – кухи кратуни. Парадират с лъскави коли, замъци, разкош, мускули, силиконки, мутреси, простакеси – всичко е показуха. И точно от тези „хора” с много пари, алчност, простащина, от тях ли ще зависи моята съдба и бъдеще? Тези хора, за които парите са и „Бог, и Дявола жесток”. Толкова! А ние възрастните хора – кучета ни яли! „Некачествен материал”  и сме „търтеи на таз държавичка”. „А `оди оцелявай де” с мизерната пенсийка. „Пари нема – действайте” или живуркайте. Или... като оня идалго на Сервантес – в тихата си лудост ще създам свой свят, своя планета  - на Малкия принц! И така ще бъда щастлив и усмихнат с моето беззъбие. Ще си тананикам весело, но няма да сведа глава на господата „заробили алчно на Човека труда”. Няма да подам просешка длан за „шепа дребни грошове”. Та и аз си имам своето Самочувствие, Достойнство, Самоуважение на Човек! „А Човек, това звучи гордо!” Забравихме руската класика!

    Моят баща – лека му пръст, е строил като бригадир линията Перник-Волуяк – тунела на Козница. Пък аз съм залесявал баирите над Клисура – местност Падеш. Знаехме наизуст и декламирахме с жар „Когато се наливаха основите” на Пеньо Пенев. Пазя си бригадирската значка „Строим за Родината” – награда! И за една стотинка не съм се пазарил. А татко, по думите на баба се е върнал вкъщи от бригадата пълен с въшки и кльощав, като глист. Това ни е била наградата – изпълнен с ентусиазъм, жар и гордост, че и аз съм дал частица за моята Родина. А сега?! 

    Тогава, в оплютия от вас господа буржуа социализъм – да бъдеш богат, да живееш в охолство и разкош беше срамно, обидно. Та..., мое компютърно поколение, ще си спомняте ли дръзновението, гордостта на синеблузите?! Нима, вие, презадоволени, пренаситени ще си спомняте за онези 125 грама хляб – как с тях е живял блокадния Ленинград? Как 27 милиона съветски хора са умирали защитавайки Родину?! Лягали са на амбразурата, като Матросов за тази Родина, или под немските танкове като безсмъртните памфиловци. Защитавали са Родината! 

    А сега, аз вас ли да защитавам, господа буржоа и апартаментчици?! Аз да бъда пушечно месо в Ада, а вие да си живуркате в разкош, охолство и безбурие!? Иначе се плюете и роните крокодилски сълзи за бедите ни. Много сте загрижени за нас – вие хамелиони деградирали. Да се смееш ли, да плачеш ли? Ето, така се размиват тези ценности – Свобода, Съвест, Достойнство! Атези „нещица” не подлежат на девалвация и ревизия – даже от Времето, камо ли от вас плужеци, нагаждачи, блюдолизци, еуглени. Но, да не философствам! Аз изживях своя бурен, дивен, алчен, жесток, но приказен ХХ век. Не мога да променя възгледите и разбиранията си за този свят бели! Сега – просто борба за физическо и духовно оцеляване. „Вашата представа за щастието”? Борба! „Маркс, но не оня Марко от Цалапица. Та, съм щастлив! Да, щастлив и даже малко се уморих от това дошло ми в повече щастие! Но, няма да дезертирам от бурите! Нали помня оня хубав филм „Уморените коне ги убиват”! Ще влача хомота на Живота! Ще псувам каруцарски, макар с парфюм на сланина и чесън. Но щастлив съм с тази Синева, Слънцето, Птиците, Обичта... и теменужките, Свободата! Жив съм! Това не е ли щастие?! Или, пак ще рецитирам Пеньо Пенев: „Ще има пак звезди... и кучета... ще има, виещи към тях... като преди”. Но, „Нека Вярата не оскъднява”. „Човекът е човек тогава, когато е на път!”. Демек – движение – законът на диалектиката. А движението е атрибут на материята – на моето тяло. И тази Вяра – моя – с времето не оскъднява. Вярата на Вапцаров за пшениченото зърно. Вярата на един трудолюбив народ, горделив и достоен, с груби напукани длани да вземе своята Съдба в ръцете си. Да изправи глава и гръмогласно да викне: Запад, сложи си монокъл и виж!!! Виж как онези 30 стотинки, които бай Ангел дължал за обяда си в работническия стол са по-скъпи от вашите банки на Ню Йорк, Лондон, Париж – те нямат такава висока цена! Та, кой казва, че мойта Родина е бедна?! Аз съм богат! Много богат! Имам богатство с име – Родина! 

 

9 май 19 г.

на Красный площад

Москва

 

© Стоян Койчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Преди три години имаше една много люта писанинка, след която тукашните писатели подеха жестока дискусия - броят на коментарите стигна до 103! Самият материал беше изтрит заедно с авторката и коментарите. Спомням си го, защото и аз написах коментар във вид на проза - 'За коментарите, като за дюнери', после бях писал нещо за Пуканките ... след както често попадам на разлютени коментатори в мрежата, започна да ми се сглобява писанинка под мотото 'За коментарите като за пуканки' - с две думи >>> Всеки си има любим сорт царевица и всеки си я носи в себе си ... и като попадне на нещо скандално, където го сърби или боли, тези зрънца започват 'пук' ... 'пук' ... във вид на коментари ... НО, аз си обичам родното , българското, моите пуканки се пукат в откровенно задоволство от написаното тук есе ... Иначе навсякъде виждам, как някои си обичат западните сортове царевица, други - източните, знам ли ... правят 'пук - пук' и мирише силно на мазнина, с която е омазана или преправена историята ...
  • Първо, така наречените "памфиловци" не са лягали "под танковете" дори и според официалната версия, а второ - всъщност не са съществували. "Блокирания" Ленинград всъщност никога не е бил блокиран и хората са умирали не заради германците, а заради некадърните си ръководители. Отново повтарям - не е имало и един момент, в който Ленинград да е напълно откъснат от СССР. Мога да ви насоча към съответната литература и то - руска, но се съмнявам, че ще си направите труда да я прочетете. А вие - "възрастните хора", извинете ме, но ми омръзна да чета колко пари сте хвърлили през терасите. Онзи ден видях някакво заглавие - някаква жена продала имот и собственоръчно отнесла парите в Румъния... Пак ме извинете, ама....
  • На това се казва тънка политика, Димо. Хем да ти повярват, хем да не вярват, че са ти повярвали. Никой не оспорва личностни качества, както и никой избор не е случаен, но в крайна сметка всеки сам избира на кой Господ да служи. Аз съм велик, защото съм последовател на велики и затова трябва да раздавам правосъдие: марш от тук, марш от там...
    Имам колежка от Южна Корея, каза ми онзи ден - лошото винаги идва, за да ни направи по-добри... питам - по-добри в кое?! А тя: явно не ставаме по-добри в себе си, а по-добри в това, да отстояваме принципи с цената на всичко... както искаш го тълкувай. Омагьосан кръг. Аз излизам от него с най-добри чувства.
  • Да, защото съм последовател на Великите Раковски, Ботев, Левски, Стамболов - все велики и все отявлени русофоби - те знаят защо. И защото и чичо, и вуйчо ми са офицери на н.в. Царя (Борис 3).
  • еее, аз на детската писта на Big White, другата седмица отварят, днес само елените стегнах Акеми, приятно провести время - защото не знам как е на японски
  • А ние другия месец пак пътуваме за Япония. Коледата ще я караме на зимната вила в Нисеко, Красе. Много добър ски курорт.😄
  • Димо, днес си купих шейна, ако щеш ми вярвай, открих сезона
  • Още утре тръгвам, Димо. Ще зарежа хубавата къща на три етажа с 25 стаи в Цюрих и ще се засиля право към Сибир. Иначе безжичиния си е стар русофоб, потомък на русофобски род, така че много го уважавам. Само бившите комунисти като Юрая дето после се пребоядисаха не мога да ги понасям.
  • Козница не е Перник-Волуяк. Падеж
    Хайде на екскурзия до Одрин за лекарства, да споделим пътуване 😄
  • Дамм, ако Левски беше с ботуши... когато даваш оценка за живота в една държава, предполагам, че си живял в нея минимум 10 години. И зависи кога и къде. Най-обичам: имам едни роднини, приятели, бях една седмица на екскурзия или съм ходил 7 пъти в музея... освен, ако не си международен анализатор, много обичаш да споделяш къде си ходил, или просто ти се говори, което е съвсем нормално.... Както е нормално всеки да има възможността да изрази свободно мнението си и да възхвалява каквото иска. "Марш" не е подходящо обръщение нито към пишещи, нито към четящи. Липсата на добрия тон казва повече, отколкото някой иска да каже. Съжалявам за тежкото ви минало, но няма нужда всички да изживяваме вашите емоции, Безжичен.
  • Точно в това беше цялата работа, Иви. Човек като знае, че може да свърши за храна на прасетата внимава какво върши и какво приказва и в резултат имаше поне малко от малко ред. А след премахването на Белене и смъртното наказание като цяло сама виждаш докъде се докарахте. Наркоманката Ивет дето закла баба си дали щеше да остане живе през соца?
  • Това, че не е разказ, не е... Ами един долен пасквил, разхваляващ комунягите и североизточните орки с бетонните кратуни... Къ'в социализъм... в ред ли си... И аз го живях и ме "упрАвляваха" цървуланковци-каскетлии, дето сопола си го гълтаха... Еба ти ти "щастието"... Айде марш, марш в Сибир, като ви харесва толкова!
    А ти и на български ли не можеш да пишеш?
  • Да, там хуманният социализъм процъфтяваше, хранейки прасетата с човешки останки.
    😐
  • Че какво му беше на Белене? Там се разчистваше боклука на нацията. Имаше и невинни жертви, но сравнително малко.
  • Материалът определено предизвика интерес.
    Но представете си, ако България беше прескочила социализма. Един друг вариант!
    Какво щеше да има, и какво да няма днес? Как щяхме да изглеждаме на картата на Европа? На какво никога нямаше да ставаме свидетели?
    С какво щяхме днес да свързваме места като Белене например?
    Въпроси, въпроси...
    Спирам до тук!
    Акеми, живях в Чехия и изобщо не съм очарована.🙂
  • Те пък поляците и унгарците така са прокопсали, та пушек се вдига. Половината население на Полша е разпиляно по света. Все едно гледам България. Малко по - напред са. Само Чехия е сравнително развита.
  • Да ти "върнат земя и вяра" ми звучи като да те върнат в корема на майка ти, както казва един популярен българин. Филмът не е съветски, не е шведски, но и български не е... Стояне, истинският бизнесмен мисли преди всичко за хората - тези, за които говориш не знам какви са. Бебето замина с мръсната вода, и с това начинается или закончается Родина?!...
  • Акеми, Димо, в никакъв случай не съм прехласната по уродливия модел днес. Но той не е случаен.
    Мога да си обясня и ширещата се напоследък носталгия по социализма ни. Но той не беше нито като в Полша, нито като в Унгария. И пак са по- устроени от нас. Какво липсва тогава?
    Липсва елитът на нацията, истинският елит, който е зад граница.
    Димо, когато не знаеш какво се случва, си по-спокоен... 😉Такава беше политиката за дезинформация.
    Относно цените на жилищата днес...Тотален балон!
  • Да, Акеми! Прокопсахме, та се не видяхме. За това от 9 млн сме на 6 (2/3), пустеещи земи, реститути си клатят масрафа, тежката ни индустрия остана в оная история, леката промишленост олекна безгравитационно, добре че някои западняци ни признаха за част от източния беден блок, та бг студенти да учат по програми в техни уч заведения, та да се надуваме, че учат в чужбина. Е, сега ревем за шведския соц модел и здравно, което не ни пречи да им точим социалните. Което щ3 рече, че се усъвършенствахме в трафици, измами, и все в нещо българи са на 1-ви страници.
    И туризъм - фондове теглим, обаче пък природата не лъже и наистина екваторът се измества към Европа и отиваме към субтропичен, та и зимният агонизира, летният е гола вода... Богати сме, на поети с каскети
  • Сега като ви върнаха земята и вярата прокопсахте ли, Иви? Понеже от моя гледна точка пак сте си на дъното, даже май още по- зле отколкото при соца.
  • Другата непростима грешка на нашия социализъм обичен, беше отношението му към Църквата. "Нямаш право да вярваш в никакъв друг Бог, освен в Партията- кърмилница и Майка!"
    Посегателство, което не се осмеляваха да направят толкова брутално дори вековните поробители.
    Такава беше политиката: Вземете на обикновения човек Земята и Вярата и можете да го експлоатирате до безкрай.
    Да, нямаше явна проституция- имаше само такава, обслужваща елита. Тя беше позволена. И безработица нямаше, защото беше скрита. За да върви хорото.
  • Някаква тема върху поезията на Пеньо Пенев и съвременния свят ли е? Нещо не ми е "разказ".
  • Материалът предлага много теми за размисъл.
    Най- голямата грешка на нашия социализъм беше липсата на частна собственост. Защото стопанинът на каквото и да било има друго мислене от апаратчиците и партийните секретари. В страни като Полша и Унгария собствеността беше запазена на 50 процента. Затова и техните приватизации не бяха толкова хищнически и грабителски като нашата...После колелото ни тръгна в най- грешната посока, и днес берем най- горчивите плодове на миналото.
Предложения
: ??:??