28.09.2019 г., 21:44 ч.

Роня 

  Проза » Разкази
168 1 8
7 мин за четене

© Jereena Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разбираме се с теб, Ани
  • Толкова завоалирано и нестандартно си пресъздала края на един човешки път... и вярата, че прекрачиш ли края му те очакват любими хора...
    Всъщност точно това се случва в края... Виждала съм го много пъти.
  • Марко, нормално е да не харесваш някои автори. Само снобите се прехласват пред всичко, което е обявено за класика. Аз например така и не издържах да дочета до края "Алиса в Страната на чудесата" от Луис Карол. Но и до днес, въпреки (как да се изразя по-щадящо) почтената ми възраст, обичам да чета романи за деца и да се връщам към любимите си писатели от детството. Изглежда детето в мен не иска да се разделяме
  • Поздрави, Джерина ! Не съм почитател на Астрид Линдгрен.
    Пипи Дългото чорапче и Карлсон, като дете се опитах да ги чета, но ми се видяха странни.
    Моята братовчедка ги обожаваше. Може би защото беше момиче.
    Но стила на твоето произведение определено ми хареса. Има някаква мистика, нещо странно и фантастично, което приковава вниманието. Мисля, че жанровата форма си е фантастика.Пишеш прекрасно, просто ти трябва една интересна история, която да ни разкажеш по този (твоя си) начин и ще бъде прекрасно.
    Дай воля на фантазията си и пиши.
    Ние ще чакаме.
  • Дон Бъч, тази жанрова форма е необичайна, имах съмнения дали ще събуди интерес. Но след твоя коментар съм по-спокойна
  • Разказано с фантазия и със северняшка мистичност. Успя да ме пренесеш там...
  • Благодаря ти, Мариана! Пристрастието ми към романите на Астрид Линдгрен не е угаснало през годините... Е, получи се тъжна история, но какво да се прави
  • Много интересно. Времето ... лети неудържимо.
    Много обичам историята на Роня.
Предложения
: ??:??