- Майко, къде си?
- В хола съм, Симе, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?
Симеон остави чантата на масата в кухнята, изми си ръцете и се запъти към хола. В тая махала израсна, и все насам го тегли: старите комшии, порасналите вече набори. Разпиляха се, но Генчо остана тука. Беше най-добрият му приятел като дете. Често другите го дразнеха, че е смотан зубрач, но Ачо не даваше с пръст да го пипнат. А Генчо го водеше у тях. Там беше друг свят: имаше толкова много шарени книги, пускаха си дискове с филми за животни, имаше половин секция пластмасови фигурки на най-различни животни, дори и такива, каквито Ачо не беше виждал и в Зоологическата. Завършваха все на някакви -заври. И дракони. Какви войни водеха само, големи игри падаха.
Генчо стана ветеринар, дори се и ожени и чакат бебе, но още живеят тука при техните.
- Симо, какво си ми купил пак? Нямаше нужда! - как да ѝ обясни Ачо, ...