- Майко, къде си?
          - В хола съм, Симе, влизай! Сам ли си?
          - С кой да съм?
          - С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?

           Симеон остави чантата на масата в кухнята, изми си ръцете и се запъти към хола. В тая махала израсна, и все насам го тегли: старите комшии, порасналите вече набори. Разпиляха се, но Генчо остана тука. Беше най-добрият му приятел като дете. Често другите го дразнеха, че е смотан зубрач, но Ачо не даваше с пръст да го пипнат. А Генчо го водеше у тях. Там беше друг свят: имаше толкова много шарени книги, пускаха си дискове с филми за животни, имаше половин секция пластмасови фигурки на най-различни животни, дори и такива, каквито Ачо не беше виждал и в Зоологическата. Завършваха все на някакви -заври. И дракони. Какви войни водеха само, големи игри падаха.

          Генчо стана ветеринар, дори се и ожени и чакат бебе, но още живеят тука при техните.
          -  Симо, какво си ми купил пак? Нямаше нужда! - как да ѝ обясни Ачо, че тя може и да няма, но той има нужда.
           Тъкмо се изнесе от апартамента, сестра му замина навън и забрави да се върне, и се случи инцидента с баща им. Оттогава Симеон все гледа да наминава през стария блок.
           - Има кафе, сок... а на плота в синия плик има кекс за теб, вземи си го!
Мерси, майко, взимам кекса и бягам. Генчо ме чака в "Еленът", заради него минах. Чаооо, отлитам!
           Пред асансьора се сблъска с някаква непозната руса жена. Докато задържи вратата и влезе, само успя да помирише парфюма ѝ. Бързо, без да се обърне, тя си отключи и се шмугна в апартамента. Но асансьорът пазеше аромата ѝ.
           - Генчо, нова комшийка ли имате? На нашия етаж срещнах някаква руса, до майкини.
           - Семейство били, друго не знам. Руса ли? Аз срещнах тъмнокоса, изрусила се е значи.
           Следващият път като дойде при майка си, още идвайки към блока,  Симо вече мислеше за русата-черна. Явно много силно мислеше, защото този път се засякоха на входа и влязоха заедно. Той избърза по стълбите и я изчака в асансьора.
           - Здравей! Миналият път едва не Ви отнесох на площадката, извинявайте! - същият парфюм!             
            - На същия етаж, нали?
            - Да, идвам при майка ми.
        Може и Гената да се е объркал нещо, русата си е същата. След няколко дни се чуха и на следващия ден след обед в центъра пиха кафе. Симеон се улавяше, че все повече я харесва, не само парфюма ѝ.
        Малко я беше позабравил, имаха много работа тези дни и до по-късно, и се стресна, че тя му се обади.
        Виждаха се още няколко пъти, по неин избор все по центъра и то по светло. Намираха обща тема, говореха, смееха се, забавно и приятно му беше. и все си тръгваше сама, без изпращане. Явно беше време Симо да вземе нещата в свои ръце. Никога не казваше "мъжа ми", не носеше халка, живееше с приятелка, нещо не му се връзваше. Уж  били семейство.
        - Маги, здравей! Какво ще кажеш за другия петък вечерта, имам покани за Четиримата тенори, да идем на концерт? След това може да вечеряме някъде? Нали каза, че тази събота и неделя няма да си в София?
        От другата страна настана едноминутно мълчание, след което:
        - О, чудесно! Много ти благодаря! С удоволствие! Ще се чуем дотогава да се уговорим!
        "Yes, yes! Най-после! Докога като ученици само по кафета ще ходим! То и те май не си губят толкова време  по такива срещи."
         - Симе мама, пак си напълнил торбите! Сядай на масата, оле да не си забравиш кекса!
         Цяла седмица  Симо чакаше неделния обяд, а на майка му явно ѝ беше скучно сама да се храни, и отрупваше масата с какво ли не. После, както винаги, щеше покрай кекса да има и някоя кутия и буркан за из път.
          - Симе я кажи, мама, какво правите с новата комшийка? Засекли са ви по центъра и входът говори.
          - И какво говори?
          - Да внимаваш, да не излезе някоя мома като ония боксьорки на Олимпиадата. С никого  не общуват, две сами жени.
           - Майко, какви ги говориш? - и мигновено му минаха през главата съмнителните неща около русото изкушение, които и той забеляза в поведението ѝ.
            - Кой знае?  Семейство, семейство, ама без мъж.
            Още в понеделник се чуха с Маги и уговориха за петък.
            След концерта отидоха да вечерят. Този път Ачо беше избрал къде, а тя въобще и не коментира, съгласи се от раз.
            На масата Миглена беше по-мълчалива от друг път. Той беше на нокти.
            - Благодаря ти много за концерта, прекрасно беше!
            - Но? Какво е твоето "но", не си много разговорлива тази вечер.
            - Имам да говоря нещо с теб. Ще бъда директна. искам дете от теб! - Симеон се опули. До сега тая стъпка не я бяха правили;
            - Да, искам дете от теб. Без обвързване, аз ще поема цялата отговорност. Просто искам да стана майка.
            - Аз нямам нищо против обвързване, ако се стигне до там. Къде е уловката, Маги?
            - Семейна съм. Имам партньор, по-точно е партньорка. Женени сме. Не съм била с мъж от ученичка. И Ани те харесва, аз ще износя бебето. Мислим си за изкуствено осеменяване, а след това ще се махнем от  живота ти. 10 хил. евро? И клауза, че когато детето стане пълнолетно, ще му разкрием истината и свободата, ако има желание, да се запознае с биологичния си баща.
            - О.к. Но има банки, защо аз? - едва намери сили от  изненада да отговори.
            - И това сме обмислили. В банките какви ли не си продават материала, кой знае какво може да излезе. А ти отговаряш на основните критерии за години, физически, произход и интелектуално. Наистина те харесваме.
            Симо замлъкна. Забрави да си довърши вечерята. Маги преспокойно дояде десерта, допи си виното. Изчака в и поиска сметката.
             - Може да дискутираме парите, ако са ти малко. Възнамеряваме да родя извън България, скоро ще напуснем София. Помисли си.
             През целия път в таксито мълчаха. Този път Миглена прие да я изпрати. Пред блока до входа Симо проговори:
              - За парите няма да коментирам;
              - Значи ли, че приемаш?
              - Значи, че не е до парите. Не, не приемам. Лека нощ и всичко хубаво! - преди отговора ѝ,  той  вече се качваше в таксито. Беше късно, при майка му не светеше.
              Чак в леглото се отдаде на размисли "май наистина е време да зарадвам мама с внуче. Но да е такова, което цял живот само ще знае, че има, а може да не го види никога?! Не мога да ѝ го причиня" - Симеон се засмя с глас. За първи път се почувства стока, просто стока, не дори и парче мръвка за забавление.
              На другия ден мина да се видят с Гената, а той му се похвали, че жена му влиза в деветия и багажът за родилното е готов, но не иска̀ да издаде пола на наследника.
              - Ачо, този път Соня има молба към теб. Много пъти си ни помагал, като брат си ни. Така казва жената -  "Брат ти";
               - Казвай де, в последно време все някой иска нещо от мен, нямам търпение да чуя! - засмя се Симо,още му пареше под лъжичката случаят с Маги;
               - Но  има и едно условие: искаме да си кръстник на детето ни, но и кръстницата да е от теб!  Ако до тогава не си си намерил друго русо изкушение, може и да не е русо, може и леля Жени да е. Знаеш колко обичаме и майка ти.
              Симеон не се стърпя, скочи и запрегръща Генчо през масата:
                - Гена, на такова "изкушение" не мога да откажа! Благодаря, брат!