- Майко, къде си?
- В хола съм, Симе, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?
Симеон остави чантата на масата в кухнята, изми си ръцете и се запъти към хола. В тая махала израсна, и все насам го тегли: старите комшии, порасналите вече набори. Разпиляха се, но Генчо остана тука. Беше най-добрият му приятел като дете. Често другите го дразнеха, че е смотан зубрач, но Ачо не даваше с пръст да го пипнат. А Генчо го водеше у тях. Там беше друг свят: имаше толкова много шарени книги, пускаха си дискове с филми за животни, имаше половин секция пластмасови фигурки на най-различни животни, дори и такива, каквито Ачо не беше виждал и в Зоологическата. Завършваха все на някакви -заври. И дракони. Какви войни водеха само, големи игри падаха.
Генчо стана ветеринар, дори се и ожени и чакат бебе, но още живеят тука при техните.
- Симо, какво си ми купил пак? Нямаше нужда! - как да ѝ обясни Ачо, че тя може и да няма, но той има нужда.
Тъкмо се изнесе от апартамента, сестра му замина навън и забрави да се върне, и се случи инцидента с баща им. Оттогава Симеон все гледа да наминава през стария блок.
- Има кафе, сок... а на плота в синия плик има кекс за теб, вземи си го!
Мерси, майко, взимам кекса и бягам. Генчо ме чака в "Еленът", заради него минах. Чаооо, отлитам!
Пред асансьора се сблъска с някаква непозната руса жена. Докато задържи вратата и влезе, само успя да помирише парфюма ѝ. Бързо, без да се обърне, тя си отключи и се шмугна в апартамента. Но асансьорът пазеше аромата ѝ.
- Генчо, нова комшийка ли имате? На нашия етаж срещнах някаква руса, до майкини.
- Семейство били, друго не знам. Руса ли? Аз срещнах тъмнокоса, изрусила се е значи.
Следващият път като дойде при майка си, още идвайки към блока, Симо вече мислеше за русата-черна. Явно много силно мислеше, защото този път се засякоха на входа и влязоха заедно. Той избърза по стълбите и я изчака в асансьора.
- Здравей! Миналият път едва не Ви отнесох на площадката, извинявайте! - същият парфюм!
- На същия етаж, нали?
- Да, идвам при майка ми.
Може и Гената да се е объркал нещо, русата си е същата. След няколко дни се чуха и на следващия ден след обед в центъра пиха кафе. Симеон се улавяше, че все повече я харесва, не само парфюма ѝ.
Малко я беше позабравил, имаха много работа тези дни и до по-късно, и се стресна, че тя му се обади.
Виждаха се още няколко пъти, по неин избор все по центъра и то по светло. Намираха обща тема, говореха, смееха се, забавно и приятно му беше. и все си тръгваше сама, без изпращане. Явно беше време Симо да вземе нещата в свои ръце. Никога не казваше "мъжа ми", не носеше халка, живееше с приятелка, нещо не му се връзваше. Уж били семейство.
- Маги, здравей! Какво ще кажеш за другия петък вечерта, имам покани за Четиримата тенори, да идем на концерт? След това може да вечеряме някъде? Нали каза, че тази събота и неделя няма да си в София?
От другата страна настана едноминутно мълчание, след което:
- О, чудесно! Много ти благодаря! С удоволствие! Ще се чуем дотогава да се уговорим!
"Yes, yes! Най-после! Докога като ученици само по кафета ще ходим! То и те май не си губят толкова време по такива срещи."
- Симе мама, пак си напълнил торбите! Сядай на масата, оле да не си забравиш кекса!
Цяла седмица Симо чакаше неделния обяд, а на майка му явно ѝ беше скучно сама да се храни, и отрупваше масата с какво ли не. После, както винаги, щеше покрай кекса да има и някоя кутия и буркан за из път.
- Симе я кажи, мама, какво правите с новата комшийка? Засекли са ви по центъра и входът говори.
- И какво говори?
- Да внимаваш, да не излезе някоя мома като ония боксьорки на Олимпиадата. С никого не общуват, две сами жени.
- Майко, какви ги говориш? - и мигновено му минаха през главата съмнителните неща около русото изкушение, които и той забеляза в поведението ѝ.
- Кой знае? Семейство, семейство, ама без мъж.
Още в понеделник се чуха с Маги и уговориха за петък.
След концерта отидоха да вечерят. Този път Ачо беше избрал къде, а тя въобще и не коментира, съгласи се от раз.
На масата Миглена беше по-мълчалива от друг път. Той беше на нокти.
- Благодаря ти много за концерта, прекрасно беше!
- Но? Какво е твоето "но", не си много разговорлива тази вечер.
- Имам да говоря нещо с теб. Ще бъда директна. искам дете от теб! - Симеон се опули. До сега тая стъпка не я бяха правили;
- Да, искам дете от теб. Без обвързване, аз ще поема цялата отговорност. Просто искам да стана майка.
- Аз нямам нищо против обвързване, ако се стигне до там. Къде е уловката, Маги?
- Семейна съм. Имам партньор, по-точно е партньорка. Женени сме. Не съм била с мъж от ученичка. И Ани те харесва, аз ще износя бебето. Мислим си за изкуствено осеменяване, а след това ще се махнем от живота ти. 10 хил. евро? И клауза, че когато детето стане пълнолетно, ще му разкрием истината и свободата, ако има желание, да се запознае с биологичния си баща.
- О.к. Но има банки, защо аз? - едва намери сили от изненада да отговори.
- И това сме обмислили. В банките какви ли не си продават материала, кой знае какво може да излезе. А ти отговаряш на основните критерии за години, физически, произход и интелектуално. Наистина те харесваме.
Симо замлъкна. Забрави да си довърши вечерята. Маги преспокойно дояде десерта, допи си виното. Изчака в и поиска сметката.
- Може да дискутираме парите, ако са ти малко. Възнамеряваме да родя извън България, скоро ще напуснем София. Помисли си.
През целия път в таксито мълчаха. Този път Миглена прие да я изпрати. Пред блока до входа Симо проговори:
- За парите няма да коментирам;
- Значи ли, че приемаш?
- Значи, че не е до парите. Не, не приемам. Лека нощ и всичко хубаво! - преди отговора ѝ, той вече се качваше в таксито. Беше късно, при майка му не светеше.
Чак в леглото се отдаде на размисли "май наистина е време да зарадвам мама с внуче. Но да е такова, което цял живот само ще знае, че има, а може да не го види никога?! Не мога да ѝ го причиня" - Симеон се засмя с глас. За първи път се почувства стока, просто стока, не дори и парче мръвка за забавление.
На другия ден мина да се видят с Гената, а той му се похвали, че жена му влиза в деветия и багажът за родилното е готов, но не иска̀ да издаде пола на наследника.
- Ачо, този път Соня има молба към теб. Много пъти си ни помагал, като брат си ни. Така казва жената - "Брат ти";
- Казвай де, в последно време все някой иска нещо от мен, нямам търпение да чуя! - засмя се Симо,още му пареше под лъжичката случаят с Маги;
- Но има и едно условие: искаме да си кръстник на детето ни, но и кръстницата да е от теб! Ако до тогава не си си намерил друго русо изкушение, може и да не е русо, може и леля Жени да е. Знаеш колко обичаме и майка ти.
Симеон не се стърпя, скочи и запрегръща Генчо през масата:
- Гена, на такова "изкушение" не мога да откажа! Благодаря, брат!
© П Антонова Всички права запазени